Условно

Чистя вкъщи.
Усло вно, разбира се,
даже и “вкъщи”,
понеже под наем.
Живея условно –
много са условията.

Трия прах и хвърлям книги.
Не намирам скрупули.
Само плесен,
която ги разяжда –
и книгите, и скрупулите.

Плесента на спомените.
Песента на сломените.

Чудя се трябват ли ми ноти,
ако забравя как се пее.
Понякога пея тайно.
Понякога свиря тайно.
Тъй както умея.
Тъй както живея.

Хвърлям всичко.
Условно, разбира се,
пренареждам основно,
не искам кой знае колко
да притежавам...

Преди седмица,
казват, изяла мечка мъж,
който трупал спомени –
от младостта и от планината.

Няма виновни, естествено –
има мечки и мечки,
хора и хора.
А и да има виновни - какво?
Кой може да спре Земята?
Да я взриви – може,
но да я спре,
както се е завъртяла
около себе си...
не.
...
Изчиствам съвестта си,
разделяйки отпадъците –
в различни контейнери,
но все пак ги изхвърлям.

Не искам, а може би не мога
да притежавам.
В края на краищата
и във всяко начало –
какво носи човек със себе си?
Няколко детски усмивки и толкова.

26.05.2026 г., София