Животът – от заплата до заплата,
и бързаш да зачеркнеш дните –
на толкова е равна скоростта,
с която
препуска времето
с подострени копита.
Опитваш се да го догониш
и броиш.
До следваща заплата – 20 дни.

27-ото число е лампа в тъмнината,
като комар, опитваш да достигнеш
на слънцето фалшиво светлината.
До следваща заплата – 10 дни.

Но вярваш, че и те ще минат
(както написал Соломон),
подготвен си:
морето няма да се раздели.
Ще гълташ пак вода със сол,
ще си повтаряш,
че до заплата – има-няма 2 – 3 дни.

Накрая ще се понесеш замаян
след бурите към блесналия бряг
на 26-ото число –
към следващия ден велик.

Ще седнеш на брега,
ръцете в пясък ще заровиш
и поглед – в хоризонта нов,
за кратко ще си помечтаеш,
ще се помолиш,
ще се изпълниш пак с любов.

Пък ще си спомниш за дедите свои,
живеели все между две войни...
Не просто между две заплати.

И благодарен на съдбата,
ще пожелаеш:
"Дано да доживея
всичките заплати!".

Егати! 

Това е еволюцията на земята:
от меча до хуманността на Гийотен,
прогресът на света е буря в чаша,
животът в него – неплатен.

24 март 2026 г., София