"Силата на нощта е в светлината на звездите" – така се казва новата книга на една от най-известните двойки в алпинизма, Мария и Андрей Щремфел. През 1990 г. те стават първото семейство, изкачило Еверест. Преди това, през 1979 г., Андрей Щремфел и неговият партньор Нейц Заплотник стават първите хора в света, които достигат Еверест по Западния гребен, т.нар. Жесток път. По-късно Заплотник загива в друга експедиция, а Щремфел получава два пъти най-престижната награда в алпинизма – "Златен пикел", включително за цялостна кариера. Двамата със съпругата му стават международно сертифицирани алпийски водачи от най-високо ниво и вече няколко десетки години водят хора по планините в света. 

През 2023 г., на 66-годишна възраст, двамата словенци изминават т.нар. Велика хималайска пътека – 1700 км в Непал, което обикновено отнема 150 дни, но семейство Щремфел успява за 88 дни.

Mария Щремфел: Започнахме на 10 септември и я завършихме на 11 декември. Андрей имаше ангажимент по това време, който отпадна, и се озовахме с достатъчно време да сбъднем тази своя мечта.

Aндрей Щремфел: Преди да започнеш пътеката, вървиш 5 дни до базовия лагер на Канчендзьонга, където е началото, на 5300 м височина. След това вървиш под най-високите върхове в Хималаите до крайната северозападна точка на Непал до едно село на границата с Тибет. Минахме през 15 прохода на височина над 5000 м и два на 6000 м. Трябваше да минем през още 4, но беше декември, а носачите ни бяха толкова зле екипирани, носеха обувки за тенис, с които се пързаляха, и решихме да не рискуваме живота им. Затова минахме малко на юг от основната линия. Бяхме двамата с Мария, непалски водач и двама-трима носачи, в зависимост от това колко багаж трябваше да се пренася в различните части от маршрута.

В какво състояние бяха в края на това натоварване ставите и изобщо телата Ви? 

Mария Щремфел: Бях чела някъде, че човешкото тяло се усъвършества, когато се използва. По време на това пътешествие открих, че това е вярно. Очаквах да ми е много по-трудно да измина цялото това разстояние, но след седмица започна да ми олеква. Беше толкова приятно преживяване! Често казвам, че Великата хималайска пътека е като Еверест за третата възраст, когато минеш 60-те години.

А защо избрахте да изминете тази пътека, вместо да изкачите някой връх?

Aндрей Щремфел: Били сме на много върхове в Непал, но не и в много области на тази страна. Когато сме се насочвали към някой връх, за нас винаги е било важно да проучим района, да се срещнем с местните хора, да поживеем с тях, да се запознаем с начина им на живот, затова изминаването на пътеката беше много ценно за нас. 

Как Ви изглеждат Хималаите сега? 

Aндрей Щремфел: Много са се променили. Построени са много пътища. Някои от тях са пусти, тъй като хората нямат пари за автомобили, и е доста приятно да вървиш по тях, но в района на върховете Манаслу и Анапурна има голям трафик и се радваме, че успяхме да открием откъде да минем.    

Mария Щремфел: Природата също се променя заради климатичните промени. Много ледопади, които си спомняме от експедиции преди 10 – 20 години, вече са изчезнали. Там няма лед, а само скала. Променили са се и хората, техните навици. Където има много туристи, има и много пари. Това променя хората. Преди 25 години беше нормално, когато срещнеш някого, да го поздравиш на техния език с "Намасте". Сега хората не се поздравяват. Само в западните части на Непал тези порядки са се запазили.

Защо решихте да опишете това в книга, вместо да направите филм?

Mария Щремфел: Нашето желание беше да сме сами, заедно. Направихме го за себе си, за душите си. Но толкова много на брой и интересни неща ни се случиха, че решихме да ги разкажем в книга. Имаме идея да отидем повторно, за да снимаме и филм.  

Книгата има романтично заглавие: "Силата на нощта е в светлината на звездите" ("Moč noči je v svetlobi zvezd"). Откъде идва то?

Aндрей Щремфел: Прекарахме много нощи под открито небе, а в Непал въздухът не е толкова замърсен и виждаш толкова много звезди! Освен това името на книгата има и друго значение...

Mария Щремфел: По пътя всеки от нас имаше много време за себе си, тъй като не се движехме през цялото време един до друг, понякога единият беше по-напред, другият – по-назад. Имахме достатъчно време да мислим за живота  и неговия смисъл. Беше есен, а накрая - зима, денят беше кратък и звездите станаха наши приятели, понеже вървяхме по 2 – 3 часа през нощта. Беше толкова красиво с всички тези звезди... Някъде в книгата написах – малко е филососко, че ние имаме тъмна и светла страна и звездите в нощта са като нашата светла страна. 
 
Какво научихте за себе си по време на това дълго пътешествие?

Mария Щремфел: Че не се нуждаем от много, за да сме щастливи. Че има нещо по-голямо от нас самите. Че не аз съм центърът - аз съм просто една частица от този свят, а центърът е Господ.

Aндрей Щремфел: Осъзнах, че материалното става все по-важно в отношенията между хората. Самите непалци, които бяха с нас, те идваха от Източен Непал и много се изненадаха колко бедни са сънародниците им в западната част от страната. Осъзнахме, че имаме всичко, дори повече отколкото ни е нужно. И не материалното ни прави щастливи. Щастието е в духовния живот. 

Mария Щремфел: И ако повече хора са удовлетворени от живота си, ще живеем в мир, не само помежду си, в семейството, а и между народите.

Българската публика срещна семейство Щремфел на Банско филм фест миналата есен, а през февруари тази година двамата словенци бяха гости на планинарския фестивал в Любляна, където разговаряхме за новата им книга. 

Интервюто беше излъчено на 23 юни 2025 г. в предаването "Хоризонт до обед" на Българското национално радио. 

Снимка: Личен архив на Таня Иванова
===
Ако харесвате това, което правя, можете да видите секцията "Ако искаш да ме подкрепиш" в основното меню на този сайт. Благодаря!