Силно женско участие беляза тазгодишното издание на алпиниадата на Мальовица – Купа “Сърнена гора”, организирана от АК "Желзник", Стара Загора. Като се почне от "жените кучета”, по думите на единия от мъжете участници, и се стигне до лисицата в палатките край хижата. И докато за въпросната лисица стана ясно, че не е за подценяване, защото при недохранване вади от инвентара на хората, за да го яде, някои от жените оставиха представителите на силния пол в още по-дълбок размисъл.

Полицая и Маниака

На първо място се класираха две свръзки. Едната – обичайните заподозрени, Владислав Ангелов – Полицая и Ивайло Ангелов – Маниака (комбинацията от прякорите им винаги ми е звучала като добро заглавие за филм). Полицая по традиция се появи и избухна, докато Маниака седмици наред обикаляше Рила, за да тренира.

"Първия ден изкатерихме "Рибката" ("I wanna be Рибката" 7c, 125 м) и "Веждите" (7b+, 150 м) на Злия зъб, както и "Нова генерация" (7b) на стената на Мальовица. Втория ден изкатерихме "Вечният път" (7c) на Ушите. Маршрутите бяха избрани предварително, Владо води най-трудните въжета, тъй като е по-проходим от мен", каза Маниака пред ludarabota.com.

Део и Вихра

Той отличи изкатерването на Вихра Иванова и Деян Милчев, с които си поделиха първото място, като "изключително силно представяне", след като смесената свръзка премина два особено трудни маршрута в един ден.

На "Тънка червена линия" (7c+, 200 м) Део е минал всички трудни въжета (всичките, без първото – от първи опит за деня, а първото – от втори опит). Вихра е изводила 6с-то и 6а-то. После на Рибката Вихра е изводила първите три въжета, които минала свободно (за пасажното ѝ трябвали три опита).



Особено впечатление, естествено, прави преминаването на "Тънка червена линия".

“Това е уникална линия с не лесни и доста ангажиращи въжета”, каза Емилиян Колевски пред ludarabota.com. През 2012 г. той и Мартин Маровски правят маршрута, който е изцяло в надвес, отдолу нагоре, а по-късно го преминават свободно.

"Иво Нинов скочи над мен с бейс, след като минах всички трудни въжета. Много як момент! Не съм запознат с преминаването на Део и Вихра и не знам колко време са отделили на маршрута. Те имат високо ниво на проходимост, така че двата маршрута в един ден за тях е ок, проблемът е ходенето дотам. Вече когато си горе, става по-лесно за катерене", казва Емо.

Втория ден Део и Вихра изкатерили "Нова генерация" и "Маргаритки" (6с+), като се редували на въжетата.

"Део искаше да катерим още, но мен вече много ме боляха краката в еспадрилите и не разбирах защо трябва да се състезаваме", смее се Вихра. Ето какво още разказа тя за ludarabota.com:

"Предишния ден Роската Аначков ни беше питал: „Вие искате да се катерите или да спечелите?”. И мен този въпрос ме хвърли в шок. Tогава разбрах, че явно са две различни неща".

Преди това Вихра е била само веднъж на алпиниада, на Враца. Део е участвал и на една преди това, а също и два пъти на т.нар. НеАлпиниади.

"Мен винаги ме е привличало катеренето на Мальовица, харесват ми и подходите, и гледките, просто лятото обикновено ходим на трипчета в чужбина и все не остава време. Део искаше да се готви за Айгер и затова ходихме доста преди алпиниадата да катерим на Мальовица. Мисля, че и двамата просто искахме да се напънем и да се изкатерим добре, а алпиниадата е добър стимул, затова решихме да участваме. А и на мен много ми харесва атмосферата – колко е приятелска. Не мисля, че сме състезателно настроени, просто така стана", казва Вихра.

А Део се готви за Алпите, където това лято със Станислав Атанасов – Мечката ще опитат феноменалния маршрут "Magic Mashroom" – 600 м на Северната стена на Айгер, които започват на над 3200 м надморска височина и достигат категория на трудност 7c+.

Питам Вихра дали ще ходи с тях, а тя отвръща, че все още не е дорасла за там.

"Аз просто обичам да се катеря, това е. Най-много се раздавам на скали и там напредвам, защото любимата ми част е да си измислям бета, която да работи за мен. Най-много се мотивирам, когато измисля как движенията да станат по-лесни и да почуствам, че мога да ги направя. Обикновено гледам да не се фокусирам върху самото преминаване, а просто да дам всичко от себе си, защото знам, че и да не мина, ще пробвам отново, не обичам да има стрес (смее се). Катеря, където си харесам маршрут, имам и любими обекти, но за мен е важно с кого катеря и затова гледам да си харесвам проекти на места, където мога да ходя с приятели."

За мултипич се зарибила, когато започнала да катери с Део.

"За мен е много важно да ходя на мултипич с човек, с когото да го чувствам споделено, и за двама ни да е важно другият да се изкатери добре. Иначе катеря и в зала, но там не съм особено надъхана."

Кирилови Брадърс

На второ място на алпиниадата се класираха братята Владимир и Христо Кирилови – и двамата след операции и съответното възстановяване.

"Миналата година счупих на две бедрената кост на левия крак при ски инцидент на Витоша. След операция и дълго възстановяване есента започнах отново да катеря. Брат ми Христо скъса бицепс при катерене в зала на 26 декември. След операция постепенно се възстанови. Аз направих още една операция на 6 април и след по-кратък възстановителен период започнахме заедно. Изкатерихме "Хергиани" на Враца, което ни върна увереността в способностите. Направихме и няколко изкачвания на Мальовица, както и "Огледалата" на Враца отдолу (рядко катерен маршрут)", разказа пред ludarabota.com Владо.



На алпиниадата изкатерили тур "Ехо" на Черна дяволска игла, а после и "Черната стена" на Двуглав.

"Невероятно приключение. Наред с треви, туфи, трудно и ангажиращо катерене и осигуряване. Въжетата се нижеха бавно. В един момент времето започна да напредва много. В следващия вече си представяхме, че ще спим на стената. Знаехме добре прогнозата за буря през нощта. В крайна сметка "красавицата” реши да ни пусне от "прегръдката" си. Чух радостните песни на брат ми от края. Светнах челника и изкатерих последното въже под неговата светлина. Уникално изживяване! Оказа се, че имаме още едно късо и лесно въже до върха. Изключително щастливи, заредени и благодарни, се прегръщахме и радвахме на върха. Прибрахме се в заслона. Отново гурме вечеря и гледахме мача за третото място на Световното по футбол. Оказа се, че са пуснали нет и телефони на БАК. Легнах в палатката и небето се изля. До мен гърмеше и се сипеше, но аз заспах сладко като бебе.”

На втория ден решили да се прибират към София.

“Във вторник Киреца, който според мен е истинският победител в тази алпиниада, ми честити второто място. Казах му, че нещо се е объркал. Оказа се, че като прегледали изкачванията, тъй като Киреца и Жени не успели да се върнат навреме, нашето заслужавало най-голямо внимание. Не можех да повярвам, но няма да те лъжа, много се зарадвах. Все пак някой е забелязал какво сме направили и се радвам, че има хора след Байно, които са запознати с катеренето в долината. Надявам се повече хора да катерят по-малко популярни маршрути и да се наслаждават на истинското приключение и споделените моменти.”

Киреца и Жени

Макар да останаха извън челната тройка, Кирил Попбожиков и Евгения Илиева предизвикаха адмирации заради двете премиери, които направиха в двата дни на алпиниадата, изцяло трад, без да оставят нищо по стената.

Едната линия е на Малкия Купен – “GenZ”, 4 въжета, 6а+/b, а другата е на една "стеничка" до пътеката към Страшното езеро – “Малка нощна музика”, 3 въжета, 6с+. Ето и подробности, които Киреца разкри за ludarabota.com:

“GenZ. Избрахме това име, защото забелязахме скално образувание под формата на буквата Z точно в средата на стената. Маршрутът започва точно под него. Имахме намерение да минем през самото образувание, но впоследствие видях лабилен камък под него, а не видях безопасни възможности за осигуряване и преминаване покрай него, затова го заобиколихме отляво. С Жени и двамата сме треньори по катерене и напоследък често обсъждахме особеностите в мотивацията на катерачите от Поколението Z. Затова името някакси много добре пасна”.

Линията върви между туровете “Диретисима” и “Класически”. Не са срещали стари клинове. Първо въже – 30 м, 5с+; второ – 30 м, 6a+/b; трето – 20 м, 5b; четвърто – 40 м, 5с.


Вторият маршрут е на една стеничка вдясно от пътеката към Страшното езеро. Пада се срещу Палеца.

“Изглежда много привлекателна за катерене и вероятно много хора са се замисляли, но по нея също не видяхме клинове. Предишните вечери спахме в заслона на Страшното езеро заедно с един мъж от Самоков. Той оставяше през нощта да свири лека музика, затова и името на маршрута е такова. Самото катерене е доста красиво, скалата също. Представяхме си как някой го катери на фона на класическа музика.”

Скалата там е висока към 45 – 50 метра, но маршрутът следва възможностите за осигуряване с джаджи, а и му свършвали френдовете, та се получили 3 въжета: първо – 25 – 30 м, 6с; второ – 30 м, 6b+/с; трето – 25 м, 5с+.

Неотдавна Киреца и Жени се завърнаха от трад катерене в Северен Уелс, което се оказало решаващо за премиерите в Рила:

“И двамата с Жени бяхме далеч от желаната физическа форма за надпревара, но по време на срещата в Уелс бяхме натрупали "психика". Решихме да заложим на това. След катеренето в Уелс и премиерата там бях добил увереност в катеренето по непозната скала. Допадна ми много лекият стил – без чукове, клинове, болтове, машини... Тръгваш и каквото скалата покаже”.



Питам го за Рила: Студ, страх, ядове или маргаритки брахте?

Киреца: Времето беше топло и въпреки че катерихме на сянка на около 2500 м н.в., студ не сме брали. На Малкия Купен имаше лабилни камъни, които почистихме. Имаше един страшен момент на второ въже, точно около Z. Бях на полегнал гладък перваз, последните осигуровки бяха малка клема, влязла плитко в малка цепнатина, и микро френд, също не особено надежден. Неочаквано десният ми крак се хлъзна, направо излетя от стъпката, залюлях се, но някакси не паднах. Понечих да се хвана за лабилен камък, но за щастие дръпнах ръката, преди да го стоваря върху въжетата под себе си и да бомбардирам Жени на площадката. Оказа се, че от туфа с цветя капе вода върху зелени лишеи и те бяха страшно хлъзгави. Следваше въздушен траверс по полегнала плоча на триене, наложи ми се доста да "се събера", за да остана спокоен и да премина. След това всичко беше песен.

На втория маршрут скалата беше добра за осигуряване, но катеренето беше доста по-трудно. Първата площадка беше висяща – на два добри френда в добра цепка, но все пак – висяща. Пасажът на второто въже идва встрани от осигуровките, труден е за разчитане и също изисква да се събереш. Не минахме чисто – стана нещо като 6b/A1. Пробвах след това движенията с осигуровка над мен и предполагаме, че са към 6с, но така и не го минахме свободно и “на цяло”, та трябва пак да ходим.

Какви са ви амбициите като свръзка?

Киреца: Да продължаваме в този стил. Допада ни. Контактът със скалата, максималната концентрация, приключението...

(Малко след публикуването на тази статия Киреца написа подробен разказ за сайта на клуба им. Можете да я прочетете тук.)

Кирил Цанев и Момчил Христов 

На трето място се класираха Кирил Цанев и Момчил Христов. Първия ден те изкатерили “Нова генерация”, “Скалолазка” и “Маргаритки”, а втория –“Кюстендил” на Камилата, след като преценили, че няма да им стигне времето за “Фантазия” 7b на Горна дяволска игла. По “Фантазия” се изкатерили Станислав Атанасов – Мечката и Надя Паунова, които смогнали да участват само във втория ден на алпиниадата.

А в нея се включиха още близо 20 свръзки, за които състезателният елемент не беше важен. Като Кристина Милева:

“И двата дни катерих с Надя и Антон. Събота бяхме на “Синева” на Триъгълника, а неделя – на “Тревички” на Куклата. Специална подготовка не съм правила. Не сме целели да трупаме точки. Участвам редовно заради духа на алпинизма и срещата с позитивни хора, които са на същата вълна като мен”.

Снимки: Elvan Gunduz, Христо Кирилов, Евгения Илиева, Кирил Попбожиков