На 16 юли 2026 г. Станислав Атанасов – Мечката от клуб "Тренелариум" записа първо свободно преминаване на най-новия алпийско-спортен маршрут до връх Злия зъб в Рила – “Back to the beginning”. Линията беше направена миналото лято от четирима души от клуб “Планинец” (Николай Петков, Йордан Динев, Николай Вълков и Таня Иванова). Представлява 200 м (пет въжета) по неособено здрава скала, до която се стига след дълъг преход, и са както следва:

* първо въже – 7с;

* второ въже – 6с;

* трето въже – 7а+;

* четвърто въже – 7с+/8а;

* пето въже – 7а+.

За да ги премине, Мечката е ходил пет пъти, като най-резултатната сесия била след 7-дневна пълна почивка на море.

“Не знам как го правя, но катеря по-добре, когато обстоятелствата са срещу мен. Подготовката ми за този ден: седем дни на морето. Никакви тренировки. Никакъв фингърборд. Никакви сесии на стена. Само ядене и ходене от колата до плажа и обратно. Оставаше една седмица до пътуването ни до Айгер и очакванията ми за деня бяха някъде под нулата. Прогнозата казваше “дъжд в 15:00”, но все пак отидохме.

Нищо не потръгна добре – обичайният начин, по който започват тези дни. Пекарната не беше отворена толкова рано, така че нямах почти никаква храна със себе си”, написа Мечката в профила си в Instagram.

Преминал първо въже от първия опит. Второ въже, понеже е лесно, му послужило за активно възстановяване. Изкатерил и трето въже, но бетата му за пасажното, четвърто, не проработила. Прекарал един час в напразно търсене на друг начин и след 5-минутна почивка се справил с боулдър проблема.

“Не можех да повярвам. Бях щастлив. И тогава нещо в мен каза: не е това начинът, по който искаш да изкатериш този маршрут” – искал да премине трето и четвърто въже “на цяло”. Слязъл, починал си и изкатерил трето въже, но на четвърто – точно след пасажа, паднал.

“Нямаше повече сили в мен за нови опити. Така че вместо това, отидох да проверя последното въже. Нямах представа какво има по него, а бурята започна да мята по нас гръмотевици. Съмнявах се, че мога да го изкатеря навреме. Все пак опитах, намерих последната капка сила някъде в себе си и го изкатерих. Започнахме да спускаме рапели. Дъждът заваля. Извадихме невероятен късмет – почти нищо не ни застигна. Излязохме сухи.”

Накрая казва за маршрута, че е “истинско катерене от бъдещето: тавани, трудни движения, всичко, което поискаш”.




А ето и блиц интервюто му за ludarabota.com:

Казваш, че маршрутът е "истинско катерене от бъдещето". Какво е катеренето от бъдещето?

Мечката: Не е класическото отвесно катерене, което обикновено срещаш в мултипич маршрутите. Тук има сериозни надвеси и тавани – терен, който повечето хора свързват със спортни маршрути, не с дълги. Точно това го прави различен.

Ако трябва да го сравниш с "Богът на гидовете" (друг маршрут в Рила от същата категория, който Мечката изкатери с Росен Аначков година по-рано), в какво основно се различават двата?

Мечката: По категория са почти еднакви – “Богът на гидовете” е 8а, а “Back to Beginning” е 7c+/8a. Но по усещане са коренно различни. Първо, осигуряването. На всяко въже на “Богът” съм слагал по 8 – 10 джаджи. На “Back to Beginning” сложих 3 – 4 на целия маршрут. Всеки, който катери и проектира, знае какво значи да катериш с джаджи – да ги носиш, да ги поставяш, да ти тежат. Второ, характерът на катеренето. Дължините на “Богът” са много големи и бих казал, трудни за категорията си. На “Back to Beginning” реално има два трудни боулдъра, а останалото е по-лесно катерене. И трето, равномерността. На “Богът” всички въжета са 7c и нагоре. На “Back to Beginning” са два боулдъра – останалото не е на това ниво.

Видимо си по-лек от миналата година. Има ли промяна в стила ти на тренировки, в режима?

Мечката: Бях по-лек в началото на годината. Имаше промяна в храненето – просто не ядях. И да, работи, минах едни от най-трудните си проекти бързо. Но да съм честен: не го давам като съвет на никого. В катеренето се говори много за килограми и малко за цената. В момента съм качил и се чувствам по-добре. Тренировките са доста хаотични – лято е, дните за катерене са дълги, имам работа по мястото, където живея, обикалям много и не ми остава свободно време. Но след Айгер съм решил да вляза отново във форма.

Не е тайна, че преди няколко месеца претърпя катаклизъм в личен план. Ако ти се говори за това, и за теб ли важѝ максимата, че катеренето оправя всичко? 

Мечката: Не, не оправя всичко. Даже бих казал, че нищо не оправя. Катеренето е основна част от живота ми, за хубаво или лошо, но не замества хората. Помага ми да се откъсна, да бъда свободен и безгрижен за няколко часа – и това не е малко. Само че ти дава почивка, а не решение. Истинският проблем те чака, като слезеш. Ако някой се справя с проблемите си по този начин, мисля, че просто бяга от тях. Аз не бягам. Просто се наслаждавам на адреналина, на движението и на природата.

Какво ще правите на Айгер?

Мечката: Айгер ми е мечта от много време. Така че отиваме да сбъднем една мечта (с Деян Милчев – бел.ред.). Идеята е да пробваме “Magic Mushroom” 7c+. Избрахме труден маршрут нарочно – искаме да се предизвикаме и да видим дали можем да го минем. С проектиране, естествено. За мен това е и за сравнение. Ще ми отговори на няколко въпроса, които си задавам от години: колко акуратно давам категориите на трудните мултипич маршрути в България, дали тренирам правилно, дали болтовете са ни начесто или рядко. Такива неща не се разбират, докато не отидеш някъде, където стандартът е поставен от други хора. Каквото и да стане горе, ще сляза с повече знания, отколкото съм се качил.



Снимки: личен архив на Станислав Атанасов