Беат Камерландер е един от най-влиятелните катерачи от края на миналия век, който задава нови стандарти и премества границите на възможното. Освен със своето спортно дълголетие, той се откроява с всестранно развити качества, при това на много високо ниво - и в спортното, и в алпийското, и в леденото, и в соловото катерене.

Роден е на 14 януари 1959 г. в Нюцидерс, Австрия. Започва да се катери на 16-17-годишна възраст. Малко по-късно, през зимата на 1980 г., на Северната стена на Айгер получава тежки измръзвания на пръстите, които са спасени като по чудо. Тогава се насочва към скалното катерене.

“Все съм се надявала да се прибере у дома”, спомня си майка му за онези времена, когато синът й прекарва времето си в търсене на нови линии, изглеждащи на пръв поглед невъзможни (част от тях остават сериозно предизвикателство и до ден днешен). Най-големите си постижения Беат Камерландер прави в родния си Ретикон (Rätikon) - гранична планинска верига между Австрия, Лихтенщайн и Швейцария. Удивилтелна е неговата воля и последователност в преследването на целта. През 2017 г. завършва един от най-трудните си проекти - “Kampfzone” 8c, на който отделя цели 4 години.

През 1991 г. става първият човек, преминал мултипич маршрут в планината от X+ категория (по UIAA) - става дума зa превърналия се впоследствие в класика “Unendliche Geschichte” 8b+ в Ретикон. През 1994 г. неговият “Silbergeier” X+ (8b+) става един от трите най-трудни алпийски маршрута в света, част от т.нар. Алпийска трилогия* (докато през 2001 г. Алекс Хубер не преминава още по-трудния “Bellavista” на Северната стена на Чима Овест ди Лаваредо).

През 1997 г. прави изключително трудния за времето си маршрут “WoGü” 8с, 350 м, в Rätikon, посветен на загиналия 5 години по-рано в катастрофа Волфганг Гюлих - един от най-великите скални катерачи на всички времена (линията е премината свободно от Адам Ондра през 2008 г.).

В спортното катерене Камерландер също успява да изкатери някои много трудни маршрути - “Speed” 8с/8с+ и “Missing Link” 8c+/9a в Швейцария. През 2009 г. преминава в стил greenpoint (спортен тур, но преминат на джаджи) направената от него през 1997 г. линия “Prinzip Hoffnung” и й дава категория на трудност 8b/+, E9-E10, което я прави един от най-трудните и опасни трад маршрути в света (буквата Е се отнася към английската категоризация на психическа ангажираност).

Някои от най-трудните му изкачвания:

1980 г. - зимно изкачване на Северната стена на Айгер;
1981 г. - солово изкачване на централния ръб на Heiligkreuzkofel (VIII категория);
1988 г. - “New Age” 8а+, 150 м, в Rätikon, Швейцария;
1991 г. - “Unendliche Geschichte” (X+/8b+), 400 м, Rätikon, за близо 2 десетилетия най-трудния алпийски маршрут на скали;
1993 г. - “Silbergeier” 8b+, 240 м, Rätikon;
1995 г. - “Speed” 8с+;
1997 г. - “Body Count” Wl 6+, M6+, А0, 200 м;
1997 г. - “WoGü” 8с, 250 м, Rätikon;
1997 г. - “Missing Link” 8с+/9а;
1998 г. - “Döjä Vu” M8/8+, 70 м;
1999 г. - “Mordillio” 8а+, free solo, Швейцария;
1999 г. - “Marylin Manson” WI 6, М7+, 280 м, free solo, Австрия;
2009 г. - “Prinzip Hoffnung” 8b/+, “Bürser Platte” 8b/+ - в стил greenpoint;
2017 г. - “Kampfzone” 8с, Rätikon.

Планински и ски водач, като активно практикува тази професия. Баща на две деца - първото се ражда през 2014 г., когато той е на 55, а второто - две години по-късно.

Срещнах Беат Камерландер през ноември 2024 г. на Банско филм фест, където той имаше презентация. Ето и интервюто, което направихме тогава.

Миналата вечер разговаряхте с двама български катерачи, с които се запознавате през 2007 г. в Йосемити (Николай Петков и Дойчин Боянов). Какво си спомняте за онези времена?

Камерландер: За веселия живот в Camp 4** ли? (Смее се.) Прекарах там около 6 седмици или повече. Бях с техния приятел Иво Нинов. Най-трудният маршрут, който съм катерил там, е “Peace” 7a, 76 м, направих му третото преминаване, първото е на Рон Каук доста по-рано (Ron Kauk и Chris Falkenstein, 1995 - бел.ред.). Маршрутът е много хубав, скалата е толкова красива и винаги съм искал да го изкатеря, отидох, опитах и го направих.

“Missilng Link” ли е най-високата категория, която преминавате в спортното катерене?

Камерландер: Да, според мен това е най-трудният ми маршрут, но също “Speed”, който е почти същата категория - 8с/+ и 8с+/9а.

Какво Ви подтикна да започнете да се катерите?

Камерландер: Смешно е, защото винаги съм мислел, че имам страх от височини и не бях катерил, бях на 16 - 17 години и един приятел ми каза: “Дай да опитаме”. Отидох и когато се откъснах от земята, загубих страха си от високото. Страхувах се само ако погледнех надолу от някой небостъргач. Така започнах да се катеря.

Какво Ви казваха родителите Ви тогава?

Камерландер: Те първоначално не знаеха. Когато започнах, в Европа все още нямаше спортно катерене, правех алпийски изкачвания в Доломитите, в Ретикон, отидох до Северната стена на Айгер и направих опит за зимно изкачване там, бяхме четири дни на стената - тогава родителите ми не знаеха дори къде съм (смее се).

Десетина години по-късно, през 1991 г., прeминавате своя забележителен маршрут “Unendliche Geschichte” (в превод от немски: “безкрайна история”). Веднъж постигнали, така да се каже, “златния медал”, даде ли Ви това самочувствието, че можете да постигнете всичко - и в катеренето, и в живота?

Камерландер: Определено не (смее се). По онова време в мислите си бях толкова далеч от мисълта, че някога ще мога да изкатеря този маршрут, а то се случи. Беше като да опитваш да направиш невъможното, защото в онези времена катеренето не беше достигнало това ниво, за всички катерачи, в целия свят - да катериш 8b+, по 400 м стена, с много на брой трудни въжета (11 въжета, с категории по UIAA: 7+, 8-, 9-, 9+, 10, 10+, 7, 8+, 7, 9-, 8 - бел.ред.). Тренирах така, както никога не бях тренирал. Отне ми повече от година, докато оптимизирам всичко в плана си - да съм по-силен, по-лек, да съм фокусиран и да се катеря по-добре.

Как точно тренирахте?

Камерландер: Много бягах, за да се възстановя, да сваля килограми, вкъщи си направих специална стая за катерене, а и се катерех много навън, на различни места. По онова време имах много трудни проекти, които никой не можеше да направи. Просто проектирах нещо, тренирах и се опитвах да направя невъзможното.

А налагаше ли се да работите, да отделяте време и за друго?

Камерландер: Имах спонсор над 30 години (известна фирма за спортна екипировка - бел.ред.), започнах и доста рано да работя като планински водач, освен това се научих да строя къщи.

Височинна работа по строежи, от въже?

Камерландер: Не, не, с тухлите, дърводелската работа и т.н.

Маршрутите Ви на скалите се превръщат в класика. Например “Silbergeier” (от немски: “сребърен лешояд”), колко време Ви отне работата по този исторически маршрут?

Камерландер: Тази красива линия беше забелязана от един приятел, Martin Scheel, той беше направил първите й 15 метра. Изглеждаше невъзможна. После той спря да се катери и 7 години по-късно неговият приятел Robert Bösch, фотограф, ми каза, че това би бил чудесен проект за мен. Отвърнах, че това не е мой маршрут, а той каза, че линията е свободна, защото Мартин е спрял да се катери. Така отидох и започнах да правя маршрута отдолу нагоре, за 5 дни направих всички въжета. После си счупих ръката и нямаше как да опитам да го катеря. Завърнах се на следващата година и го изкатерих доста бързо, за 5 - 6 дни.

Един от най-трудните си маршрути кръщавате на легендата Волфганг Гюлих. Познавахте ли се лично?

Камерландер: Срещали сме се и аз гледах на него с голямо уважение, защото той беше най-силният катерач в онези времена. Беше много добър човек. Живееше във Франкенюра, понякога му ходех на гости и си прекарвахме добре.

Споменахте счупена ръка, а имали ли сте някакви други, големи травми, дълги паузи?

Камерландер: Сега, на тази възраст, вече ми се появяват някои болежки - в коленете, понякога - в раменете, малко е “нагоре, надолу” положението, но като цяло съм добре и никога не съм имал големи травми от катерене, най-много да съм се ударял при падане, нищо сериозно. Няколко пъти извадих късмет с каменопади, които не ме засегнаха. Никога не съм спирал да се катеря. И сега продължавам, работя и като планински водач, а зимата правя ски турове.

Как предодолявате възрастта?

Камерландер: Ами не знам, лесно е, когато си мотивиран и обичаш това, което правиш, тогава не можеш да спреш.

Предавате ли знанието си на свои ученици или по-млади приятели?

Камерландер: Да, давам информация, споделям опита си. Имам семейство с две деца - на 8 и на 10 години, това ми отнема много време. Вкъщи всички се катерят. Съпругата ми катери до 8а+, като преди не се е катерила, започна, след като се срещнахме. Заради мен (смее се).

Правили сте някои много рискови неща. Кое от тях беше най-опасното?

Камерландер: Няколко пъти съм катерил без въже, преминаването на “Mordillo” 8a+ беше най-опасното - никак не беше лесно, защото е много техничен и дълъг маршрут, много изпомпващ.

Вчера едно 18-годишно момче направи първото преминаване на първото 9а+ в България***. Ако сега най-трудните маршрути изглеждат почти бнез хватки и стъпки, как ще изглеждат най-трудните в бъдеще? Как би изглеждало спортното катерене след 20 години?

Камерландер: Е, все ще има някакви малки стъпчици... Но мисля, че няма да има кой знае какви по-високи категории.

Значи този спорт е близо до своя лимит?

Камерландер: Като се има предвид колко силни са Адам Ондра или Якоб Шуберт, мисля, че не може човек да бъде много по-силен от тези момчета. Няма накъде да се правят големи скокове в развитието.

Освен ако не погледнем към Марс. Какво бихте казали на следващите поколения, които се вдъхновяват от Вас?

Камерландер: Да (смее се). Катеренето има толкова много разновидности и най-важното е, че си природата, не само затворен в залата с пластмасовите хватки. Бих им казал просто да излязат навън, да се катерят сред природата и да я обичат.

---
* Алпийската трилогия включва 3 линии с категория на трудност 8b+, направени през 1994 г.: “The End of Silence” (350 м) на Томас Хубер в Германия; “Des Kaisers neue Кleider” (240 м) на Стефан Гловач в Австрия; “Silbergeier” (160 м) на Беат Камерлендер в Швейцария.
** Прословутият в къмпинг в Националния парк “Йосемити” в Съединените щати, който след Втората световна война става известен като „родното място на съвременната епоха в скалното катерене“. Намира се в близост до основата на гранитните скали.
*** Николай Русев - “Куче марка” 9а+, Карлуково.

Интервюто с Беат Камерландер можете да чуете в звуковия файл горе.
Снимки: Личен архив на Беат Камерландер, личен архив на Таня Иванова
===
Ако харесвате това, което правя, можете да видите секцията "Ако искаш да ме подкрепиш" в основното меню на този сайт. Благодаря!