Анджей Баргиел осъществи първото цялостно спускане със ски по Диамирската стена на осемхилядника Нанга Парбат (8126 м). То е продължило 3 часа и 15 минути, през които е натрупал 3726 м отрицателна денивелация по стръмната стена до края на снежната покривка.
За аклиматизация 38-годишният поляк избра намиращия се в близост шестхилядник Ганало (Ganalo, 6608 м), а на Нанга Парбат се изкачи на 30 юни, без допълнителен кислород, по традиционния маршрут, който е бил оборудван от екип на агенцията "Севън Съмит Трекс" (Seven Summit Treks) в самия ден на изкачването на Баргиел. С него е бил друго голямо име в полския алпинизъм – Януш Голомб, негов партньор в планините от години.
Спускането на Баргиел е било по маршрута "Меснер" и е завършило под Лагер 1 (4400 м) в 15 ч. местно време. Линията включва опасен траверс под стена от сераци.
Диамирската стена на Нанга Парбат е със западно изложение.
"Тя е много широка и голяма. Може да се раздели на 3 части: лява; средна част, където е маршрутът на Кинсхофер, много стръмна, по нея има 200-метров участък, който е напълно отвесен, а на места – и надвесен; дясна част, с т. нар. Ребро Мъмери в началото. Дясната част изглежда с много сераци и е лавиноопасна, но от гледна точка на бързо спускане със ски е най-подходяща, защото наклонът е най-малък, а почти никъде няма прекъсване от скални пояси", разказва пред ludarabota.com алпинистът Николай Петков.
През 2006 г. той и Дойчин Боянов изкачват Нанга Парбат по Диамирската стена (второ българско изкачване на този осемхилядник*).
"Бяхме единствените, които достигнаха върха тогава, в онази година, въпреки че имаше много силна германско-австрийска експедиция от гидове. Към нас се присъедини един кореец, който достигна върха същия ден, и един венецуелец се качи няколко дни по-късно, но загина на слизане. Когато се качвахме с Дойчин, над Лагер 3 до върха нямаше и метър парапет, а от Лагер 2 до Лагер 3 имаше тук-там някоя дрипа. До Лагер 2 с Дойчин сме сложили голяма част от парапетите. Маршрутът е много труден и ако няма парапети, особено последните 1000 метра, които си представи от Драгалевци до Голи връх, но стръмно като Северната стена на Вихрен."
Дясната част на Диамирската стена е описана от легендарния Райнхолд Меснер в книгата му "Бяла самота". През 1970 г. той и брат му Гюнтер осъществяват третото изкачване на върха и първото по стената Рупал. Не успяват да се спуснат по първоначалния си маршрут и слизат по Диамир (нейната западна част), като по този начин извършват първия траверс на Нанга Парбат. Гюнтер загива в лавина по тази стена, а тялото му е намерено едва през 2005 г. Райнхолд се връща осем години по-късно там и прави първото солово изкачване в историята на осемхилядник (от базовия лагер до върха), при това по нов маршрут, изцяло по Диамирската стена (по-късно наречен Messner Route). Постижението се смята за едно от най-великите в историята на световния алпинизъм.
"Там, на Диамирската стена, аз преживях онази "бяла самота" – избраната самота, която не те съсипва с гняв, а ти дава неподозирана сила. Когато си напълно сам на такава гигантска стена, няма място за емоции. Има само решения. Ние често се борим срещу собствения си инстинкт за самосъхранение – най-егоистичния и силен инстинкт, който притежаваме. Но в тази абсолютна изолация, сънят и почивката след успеха на върха са най-дълбокият мир, който човешко същество може да изпита", пише Меснер.
Първите, които се спускат със ски от Нанга Парбат, са австриецът Ханс Камерландер и швейцарецът Диего Уелиг. През 1990 г. те правят линия с дължина 1000 метра по Диамирската стена, започвайки на 30 метра под върха по маршрута "Кинсхофер" до Базовия лагер, с прекъсвания за рапели. В годините след това са правени и други спускания, но те не са цялостни.
Що се отнася до Анджей Баргиел, то той доби световна известност през 2018 г., когато осъществи първото спускане със ски от втория по височина връх на планетата – К2. Преди това е успявал да се спусне от Шишапангма (2013 г.), Манаслу (2014 г.), Броуд Пик (2015 г.), Гашербрум I (2015 г.), Гашербрум II (2018 г.), а миналата година направи първото цялостно спускане със ски от Еверест. Всичките върхове полякът, който е атлет на Red Bull, изкачва без допълнителен кислород
Анджей Баргиел и Януш Голомб бяха гости на Банско филм фест през 2024 г. Интервюто ми с тях е тук.
Изображение: Instagram профил на Анджей Баргиел.
---
* Първото е направено от Тончо Тончев, през 1993 г. Интервюто ми с него можете да прочетете тук.
За аклиматизация 38-годишният поляк избра намиращия се в близост шестхилядник Ганало (Ganalo, 6608 м), а на Нанга Парбат се изкачи на 30 юни, без допълнителен кислород, по традиционния маршрут, който е бил оборудван от екип на агенцията "Севън Съмит Трекс" (Seven Summit Treks) в самия ден на изкачването на Баргиел. С него е бил друго голямо име в полския алпинизъм – Януш Голомб, негов партньор в планините от години.
Спускането на Баргиел е било по маршрута "Меснер" и е завършило под Лагер 1 (4400 м) в 15 ч. местно време. Линията включва опасен траверс под стена от сераци.
Диамирската стена на Нанга Парбат е със западно изложение.
"Тя е много широка и голяма. Може да се раздели на 3 части: лява; средна част, където е маршрутът на Кинсхофер, много стръмна, по нея има 200-метров участък, който е напълно отвесен, а на места – и надвесен; дясна част, с т. нар. Ребро Мъмери в началото. Дясната част изглежда с много сераци и е лавиноопасна, но от гледна точка на бързо спускане със ски е най-подходяща, защото наклонът е най-малък, а почти никъде няма прекъсване от скални пояси", разказва пред ludarabota.com алпинистът Николай Петков.
През 2006 г. той и Дойчин Боянов изкачват Нанга Парбат по Диамирската стена (второ българско изкачване на този осемхилядник*).
"Бяхме единствените, които достигнаха върха тогава, в онази година, въпреки че имаше много силна германско-австрийска експедиция от гидове. Към нас се присъедини един кореец, който достигна върха същия ден, и един венецуелец се качи няколко дни по-късно, но загина на слизане. Когато се качвахме с Дойчин, над Лагер 3 до върха нямаше и метър парапет, а от Лагер 2 до Лагер 3 имаше тук-там някоя дрипа. До Лагер 2 с Дойчин сме сложили голяма част от парапетите. Маршрутът е много труден и ако няма парапети, особено последните 1000 метра, които си представи от Драгалевци до Голи връх, но стръмно като Северната стена на Вихрен."
Дясната част на Диамирската стена е описана от легендарния Райнхолд Меснер в книгата му "Бяла самота". През 1970 г. той и брат му Гюнтер осъществяват третото изкачване на върха и първото по стената Рупал. Не успяват да се спуснат по първоначалния си маршрут и слизат по Диамир (нейната западна част), като по този начин извършват първия траверс на Нанга Парбат. Гюнтер загива в лавина по тази стена, а тялото му е намерено едва през 2005 г. Райнхолд се връща осем години по-късно там и прави първото солово изкачване в историята на осемхилядник (от базовия лагер до върха), при това по нов маршрут, изцяло по Диамирската стена (по-късно наречен Messner Route). Постижението се смята за едно от най-великите в историята на световния алпинизъм.
"Там, на Диамирската стена, аз преживях онази "бяла самота" – избраната самота, която не те съсипва с гняв, а ти дава неподозирана сила. Когато си напълно сам на такава гигантска стена, няма място за емоции. Има само решения. Ние често се борим срещу собствения си инстинкт за самосъхранение – най-егоистичния и силен инстинкт, който притежаваме. Но в тази абсолютна изолация, сънят и почивката след успеха на върха са най-дълбокият мир, който човешко същество може да изпита", пише Меснер.
Първите, които се спускат със ски от Нанга Парбат, са австриецът Ханс Камерландер и швейцарецът Диего Уелиг. През 1990 г. те правят линия с дължина 1000 метра по Диамирската стена, започвайки на 30 метра под върха по маршрута "Кинсхофер" до Базовия лагер, с прекъсвания за рапели. В годините след това са правени и други спускания, но те не са цялостни.
Що се отнася до Анджей Баргиел, то той доби световна известност през 2018 г., когато осъществи първото спускане със ски от втория по височина връх на планетата – К2. Преди това е успявал да се спусне от Шишапангма (2013 г.), Манаслу (2014 г.), Броуд Пик (2015 г.), Гашербрум I (2015 г.), Гашербрум II (2018 г.), а миналата година направи първото цялостно спускане със ски от Еверест. Всичките върхове полякът, който е атлет на Red Bull, изкачва без допълнителен кислород
Анджей Баргиел и Януш Голомб бяха гости на Банско филм фест през 2024 г. Интервюто ми с тях е тук.
Изображение: Instagram профил на Анджей Баргиел.
---
* Първото е направено от Тончо Тончев, през 1993 г. Интервюто ми с него можете да прочетете тук.
Leave a comment