Когато чуя някой да заявява, че ще каже "цялата истина", скептицизмът ми леко се понадига в стола и започва да се опитва да се намести. Изчаквам търпеливо резултата, защото всеки опитващ се да стигне до "цялата истина" трябва да бъде насърчен в това върховно, нечовешко усилие. С подобна заявка се появи и новият филм за българската експедиция до Еверест през 1984 г. В екипа, както сами си казаха, няма ни един алпинист или поне планинар. Но има историк, а в случая става дума за работа с архиви, за разказване на история по данни от документи. Беше ми любопитно какво ще сътвори подобен екип и какво ще може да се види на екран от тяхната гледна точка. 

Премиерата беше на София филм фест, зала "Люмиер" беше изпълнена. Предполагам, че и следващите киносалони ще бъдат, защото публиката има нужда от такива истории, български, за трагедия и триумф. 

Преди 40 години, на 20 април, Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест, при това по най-трудния маршрут – Западния гребен, наричан "Жестокия път". Това е първото в световен мащаб толкова ранно изкачване на върха – през април, а Проданов става едва 13-ият човек в света, изкачил Еверест без кислороден апарат. Изкачването обаче се забавя и българският алпинист се налага да прекара нощта под върха и постепенно замръзва.

Дни след неговата смърт четирима други членове на експедицията – Методи Савов, Иван Вълчев, Николай Петков и Кирил Досков, също изминават Жестокия път и слизат по друг от трите ръба на Еверест, като по този начин правят първия в историята цялостен траверс на върха. Преди това Иван Вълчев и Методи Савов (също достигнали късно върха) се налага да прекарат нощта на 8700 м височина, без екипировка за бивак. Междувременно Кирил Досков и Николай Петков изкачват върха за рекордно време, около 6 часа от щурмовия лагер, на слизане подават кисолород на умиращия Методи Савов и му помагат да слезе до по-долните лагери.

"Много мъжество има в този филм", казва известният журналист и пътешественик Симеон Идакиев. През април 1984 г. той е в Непал и след като научава, че всеки момент българите ще атакуват върха, достига базовия лагер на Еверест, воден от професионалното си и лично любопитство.

Вече 4 десетилетия никой не успява да повтори успеха на експедицията, защото неслучайно Западният гребен е наречен „Жестокия път“ – изложен на ураганни ветрове, с технически трудности на голяма надморска височина, в т.нар. Зона на смъртта, този маршрут се оказва препъникамък за силни и добре подготвени експедиции от различни националности.

Българите се готвят в продължение на 2 години за това предизвикателство, превърнало се в национална цел. "Тук се игра с най-голямата карта, любовта на народа", спомня си Елисавета Първанова, технически секретар на експедицията.

Повече от нея и от Симеон Идакиев можете да чуете в разказите им, които записах за Българското национално радио (звуковия файл горе).

Колкото до моята гледна точка, след като година по-рано ми се наложи да изслушам всички записи, да прегледам наличните фотографии и да направя поредица интервюта за книгата на Николай Петков "Западният гребен", бих казала, че "цялата истина" е по-недостижима от самия Еверест. В тази история участват много повече от 24 души (състав на експедицията), но дори и те представят достатъчно на брой гледни точки, за да знаеш, че нищо не знаеш. Похвално е обаче да положиш това върховно, нечовешко усилие – да се опиташ да достигнеш (и кажеш) истината.
Филмът е една хубава приказка. Българска.

Снимките са предоставени от Елисавета Първанова. Двете интервюта бяха излъчени на 17 април 2025 г. в предаването "Хоризонт до обед"  на БНР.
===
Ако харесвате това, което правя, можете да видите секцията "Ако искаш да ме подкрепиш" в основното меню на този сайт. Благодаря!