Верадина Начева започва да се занимава с бягане на 40 години и печели още първото състезание, в което участва, “Трън Ултра Рън” 2022 г. На следващата година става трета в едно от най-тежките български състезания – “Пирин Extreme”, което я класира за първото Световно първенство в живота ѝ, Sky Masters World Championship 2023 Limone Xtreme.

Запознаваме се в началото на 2024 г., на Годишните награди на бегаческото общество, когато тя получава две отличия – в категорията “прогрес” и за първото си място в генералното класиране на Българската федерация по скайрънинг.

В блиц интервюто, което тогава правим за Българското национално радио, казва, че “човек дори и на 40-годишна възраст да започне нещо ново, то може да му се получава добре, когато го прави с душата си и със страст". Преди това не е била състезател в нито един спорт. За няколко години участия в надпревари по планинско бягане печели редица първи места. На 4 юли 2026 г. участва в Световното първенство по скайрънинг за мастъри във Франция и печели шампионската титла във възрастовата група 45 – 49 г., а в генералното класиране при жените – сребърния медал.

Световна титла седмица след травма

“Тази титла ми е най-ценна, защото зад нея стоят двегодишен усърден тренировъчен процес, остатъчна неудовлетвореност, но и хъс от двете предходни световни първенства (в които все ми се изплъзваше бронзовият медал), възпаление на глезенна връзка седмица преди пътуването, която реално застраши участието ми, други трудности в пътя до старта. Имаше предизвикателства и въпреки това сякаш звездите се наредиха добре, тъй като по пътя към Световното срещнах и се запознах с една от най-добрите световни бегачки, французойката Бландин Ирондел, чиито пожелания за успех се изпълниха”, разказва Верадина пред ludarabota.com.

"Трасето беше стандартно за Скай дистанция (съкратиха го на 23 км с 2300 м D+, което мен леко ме разочарова, не пътувам чак от България за по-кратко и лесно трасе). Но в тях имахме две изкачвания на емблематичния връх в района Le Grand Mont (Големия връх), висок 2686 м. Първият му склон, който трябваше да изкачим, изведнъж се изправи пред мен като черен великан. На фона на снежните преспи и кристално синьо езеро, до които стигнахме в подножието му, той беше изключителен контраст! Склон, подобен на Северната стена на Вихрен, но от черна скала, с наклон 75°, няма да е преувеличено, и бегачи, пъплещи по него като мравчици. Там въздъхнах за първи път от възхищение, чу ме доброволец и в отговор ми каза “Que du bonheur, n'est pas?” (“Само щастие, нали?”). Наистина беше щастие! Да стигна до старта, да бягам из невероятните френски Алпи, да ги видя (дори и за части от секундата)... Бях мечтала за това, е, не по този начин, но по един или друг начин, мечтите се сбъдват."

Второто качване на върха е било по самия ръб – в два участъка с Via ferrata, за първи път в историята на Световната федерация по скайрънинг, тоест за първи път в бегаческо състезание се бяга с алпийска каска, седалка и екипировка за Виа ферата (осигурителен комплект с карабинери). И то не в каквото и да било състезание, а направо при мастърите. "Можем да си направим извод какво високо мнение и очаквания има федерацията към атлетите “ветерани”, отбелязва Верадина.

"Та това ръбче беше не само начупено като профил, а супер отвесно и от двете страни, изключително въздушно. Докато се движиш по него, трябва да си бърз, да не запъваш следващите хора след себе си, да обкрачваш някои скали с ръце и крака, едната ръка е постоянно заета да държи едното въже с карабинер, да си придърпваш другото въже, ако запъва по камъните... Кончето и Котешкият чал в Пирин са магистрали в сравнение с това. От концентрация нямах време и възможност дори да почувствам страх."

На пресечната точка на началото и края на Виа фератата се заблудила, че е нужно да я качва втори път, заради което изгубила няколко минути и трябвало да наваксва преднината, която имала спрямо двойка бегачи.

"Достигнах ги пак, минах ги, на последното спускане успях да изпреваря супер бързо и друга жена, но по-нататък изкълчих отново същия глезен, травмиран преди Световното. Това ме накара да намаля леко темпото и да продължа внимателно до края.

За голямо щастие, имаше още двама българи там, единият от които участва в юношеското състезание на следващия ден. Та това да има приятели, да споделят с мен последните метри, да ме окуражат по трасето беше невероятна подкрепа и усилване на амбицията и издръжливостта ми до края. Тъй като това състезание, по-скоро оригиналното му зимно издание по ски-алпинизъм, е легендарно и с традиции, имаше голяма подкрепа от местните – на много места имаше зрители, които окуражаваха, хлопаха със звънци, викаха, създаваха много емоция и засилка. А за мен още по-емоционланото и хубаво беше, че имах двама българи приятели и съ-спортисти в нашия клуб по ски-алпинизъм “АлПиринСки”, Банско."

Докато се готви и участва във все по-тежки състезания, Верадина прави докторантура по фитоценология в Биологическия фактултет на СУ “Св. Климент Охридски” – проучва растителните съобщества във високата част на Пирин.

До следващото Световно първенство за мастъри (финалната част от Световното, където ще се проведе дългата ултра дистанция) през октомври в Португалия предстои да завърши докторантурата си.

“Надявам се там да мога да участвам като д-р Верадина Начева.”

Питам я за съотношението време за наука/време за спорт в живота ѝ, казва, че е 50:50, понякога променливо, според текущите приоритети.

“Случвало се е да спра тренировки за повече от месец, когато имахме да пишем сложна научна статия. В другия случай, например сега, точно около Световното, имах да работя по тази статия, комуникация с професорите (вкл. от Италия), работа до късно вечер. Дори след като се прибера (от Франция), ме очаква срок да я подавам отново в издателството. Така че често се налага да съчетавам двете занимания доста интензивно. Чудесно е за мен, че те са свързани с високата планина и взаимно се допълват много добре – теренната работа ми помогна да натрупам добра аклиматизация (и VO2max), а бягането помага за по-бърза теренна работа и покриване на по-големи площи за проучванията ми, от което ръководителят ми е изключително доволен.”

За високи спортни постижения пък нейната формула е:

“Ски и ски-алпинизъм през зимата, кондиционни тренировки, колело, йога, бягане целогодишно. В целия ми тренировъчен процес тренирам 6 от 7 дни седмично, понякога веднъж, понякога двуразово. Уикенд с дълги планински тренировки, например 3 изкачвания на Черни връх със ски, ми беше регулярна зимна тренировка. Преди двете ми последни световни първенства (най-приоритетните за двата сезона) направих дълги високопланински лагери, което значително повлия на представянето ми, наистина тези лагери имат значение”.

Споделям ѝ, че мен от успеха повече ме впечатлява прогресът.

“Този прогрес, който дори и за мен самата все още е невероятен, според мен се дължи на това, че явно съм дала добра основа на тялото си още в тийнейджърските години, когато започнах да ходя на планина, после продължих интензивно 5 години като планински водач, в 20-те си години започнах да се занимавам с йога, колело и ски. Тялото помни, дори и да съм имала дълги прекъсвания от физическа активност около двете раждания (тук разбирам, че на всичко отгоре, е майка и на две деца – бел.ред.) и отглеждане на малки деца, след като поднових, тялото бързо възвърна формата и способностите си.”

Отдава значение и на факта, че никога не е пушила, а алкохолът е бил само по поводи (не всекидневни) и по малко бира в летните жеги. Но от около две години дори и това е спряла...

“Организмът ми не желае и така се възстановява по-бързо. Успях да спра захарните храни, старая се да се храня разделно (не на всяка цена, разбира се), ограничила съм въглехидратите само до качествен хляб, малко ориз, паста и пица. Не е нещо особено...

просто малки неща, които имат значение".

“Не зная как тренират и живеят 20-годишните бегачи, за да правя сравнение. Това е, което правя аз – не е нещо изключително, просто малки неща, които, когато се натрупат, дават резултат.”

На Световното първенство за мастъри във Франция Верадина Начева печели първото място в дисциплината “скай” във възрастовата група 45 – 49 г., а в генералното класиране при жените става световен вицешампион, изминавайки 23-километровото трасе с 2300 м положителна денивелация за 4:19:24 часа.


Снимка: Damiano Benedetto