След като миналата година един от рекордьорите по "Ком – Емине" – Кирил Николов – Дизела, пробяга разстоянието от връх Връшка чука (най-северозападната точка на Стара планина) до връх Ком (125 км, с над 6000 м положителна денивелация по билото, за 23 часа и 30 минути)*, беше въпрос на време някой да се емне и да нареди “пъзела”.

700 км с 27 000 м положителна денивелация

И докато "Ком – Емине" е често изминаван туристически маршрут, другата част се чисти и маркира от едва две години.

36-годишният IT-специалист от Троян "сглоби" картинката за 7 дни, 18 часа и 23 минути.

Петър е известен в бегаческите среди с победите си в планински ултрамаратони през последните години** и със своите "RunVentures" (от "run" и "adventures", съчетание на бягане и прикключения)***.

Ето какво разказа след отмятането на "Връшка чука – Емине":


Интервю на Таня Иванова

Преди старта споменахте, че няколко пъти сте отлагали предизвикателството заради контузии. В крайна сметка в какво физическо (и психическо) състояние тръгнахте?

Петър: През последните две седмици преди старта се подложих на доста тестове, за да съм абсолютно сигурен, че тръгвам без контузии. При такова разстояние дори най-минималните признаци за проблем бързо биха се превърнали в тежка контузия още преди средата на трасето. Признавам си, че въпреки добрите резултати, мисълта за това не ме напускаше. През цялото време слушах тялото си много внимателно – всяка болежка и всяко необичайно трепване. За щастие, до самия финал така и не се появи никакъв знак от старата контузия.

Написахте, че уменията на бегач са били последното нещо, от което сте имали нужда. Какви други умения Ви се наложи да търсите в себе си и да прилагате?

Петър: Ще опитам да дам по-кратък отговор, защото иначе би отнело прекалено много време. Наложи ми се да вляза в няколко съвсем различни роли.

Ориентировач: Изключително критично умение, особено в дивия участък от Връшка чука до връх Ком.

Диетолог: Трябваше постоянно и динамично да напасвам храненето спрямо терена, температурата и етапа на бягането.

Медицинско лице: Тук получавах огромна помощ от екипа си (моите родители) – облепване на пришки, промиване на рани, вадене на кърлежи, третиране на алергични реакции и какво ли още не.

Самостоятелно ли беше бягането? Какво приемахте и какви почивки правихте?

Петър: Частта от Връшка чука до Ком преминах напълно самостоятелно и с тежка раница. За тези 130 км имах само 3 пункта, плюс един, който си бях подготвил предварително (изкачих прохода часове преди старта, за да си скрия храна и вода). След Ком вече имах компания. Нямах и не търсех пейсъри, тъй като нямах конкретна времева цел.

Хранене: В началото наблягах предимно на гелове, течни въглехидрати и барове, но впоследствие преминах изцяло на твърда храна. Голямата жега не ми позволяваше да ям нищо сухо, затова търсех по-сочни неща – паста, макарони, яйца, кюфтета, диня, праскови и огромно количество горски плодове (боровинки и малини). Залагах много и на специални тортили – солени (кюфте, пармезан, хумус и сушени домати) и сладки (мед, тахан, шоколад, орехи и натрошени крекери). За закуска – енергийна бомба от изброените съставки + кафе.

Спане: Този път опитах да спя повече от всеки друг път. До връх Ком не бях спал над 42 часа, но след това се стараех да възстановявам. На места спях по около 5 часа, което помагаше много. Това ми позволяваше да бъда доста бърз в първата половина на деня, преди да настъпят жегите.

Коя част Ви хареса най-много?

Петър: Участъкът между Беклемето и Бузлуджа. Въпреки че живея в този край и го познавам добре, той винаги ме е зареждал най-много – дори когато правя класическото "Ком – Емине".

А коя част беше най-предизвикателна?

Петър: Без съмнение – отрязъкът от Връшка чука до Ком. Никога не бях бягал по толкова диво трасе. На места с десетки километри няма никакви пътеки, за вода винаги се прави отклонение, клоните постоянно те удрят, газиш с километри в коприва и хвойна, а на места има дори елементи на алпинизъм.

Как се пазихте от кучета, мечки и хора?

Петър: Никога не съм се притеснявал от кучета, мечки или хора. Постоянно около мен обикаляха диви прасета, сърни и кучета, чувах тежки стъпки някъде в гората, но просто не им обръщах внимание. Честно казано, разчитам най-вече на щеките си, ако случайно се наложи.

Кой е следващият "RunVenture"?

Петър: Не съм сигурен доколко участието на UTMB (Обиколката на Монблан – бел.ред.) се води "RunVenture", но за мен това със сигурност ще бъде голямо приключение. Към октомври ми се иска да направя още един от дългите маршрути (Е-тата), но към момента това все още не е сигурно и не мога да го потвърдя.

Защо се впускате в тези солови предизвикателства – харесва Ви да сте насаме със себе си, не харесвате да имате конкуренция (като при състезание) или по други причини?

Петър: Всъщност точно поради тези причини. Темпото се задава само и единствено от мен и е прекрасно да остана насаме със себе си. Цялото това преживяване силно ми напомня на какво е способно тялото и колко трудни неща съществуват. След като завърша подобно предизвикателство, много бързо пренареждам приоритетите си за това какво е "неудобство" – не само в бягането, а и в живота. Толкова много дребни неща спират да ми правят впечатление, че животът просто става прекрасен!

Снимки: личен архив на Петър Христов
---

* Предизвикателството беше посветено на 10-годишнината от преминаването на Ком – Емине, когато Дизела записа най-доброто време по маршрута дотогава – 4 дни, 13 часа и 5 минути, с което подобри с над 21 часа предишния рекорд, поставен от Божидар Антонов. През 2018 г. Антонов си върна рекорда с близо 5 часа подобрение, като измина трасето за 4 дни, 8 часа и 27 минути.

** През май тази година стана първи на "Трън Ултра Рън" в 64-километровата дистанция. Година по-рано печели 1-вото място с рекорд на дистанцията от 54 км. През 2025-а става втори на "Пирин Ултра" 160 км (и първи сред българите). Две поредни години (2025 и 2026) печели първото място на "Коджа Кая" 75 км, 2026-а – с впечатляващ рекорд: 8:59:18 при бурен вятър и дъжд. Два пъти е преминавал “Ком – Емине”.

*** През 2025 г. той предприе предизвикателството "Троян – Трансилвания", комбинирайки колоездене с планински ултрамаратон: тръгна с велосипед от родния си град Троян, прекоси Дунав и Румъния, за да стигне до замъка Бран в Карпатите. Веднага след това, без да спи, пробяга 104-километровия ултрамаратон "Transylvania". През 2026 г. пък измисли "RunVenture": "От 3 до 33" – от Франция до Тайланд. Предизвикателството включваше бягане в две коренно различни точки на света в рамките на броени часове. Първо – във Франция, връщане до София и в същия ден - полет до Тайланд. Въпреки 6-часовата разлика и температурната разлика от 0° до над 30°C, Петър успя да пробяга 170 км в джунгла.