Част от програмата на Банско филм фест всяка година е в раздел „Памет“ – изложбите и презентациите в него имат за цел да припомнят миналото, да очертаят пред новите поколения стъпките, извървени преди, да извикат от спомените образите на онези, на чиито рамене стъпват следващите откриватели и първопроходници. 

Спомен за Атанас Кованджиев
През 2024 г. се навършиха 50 години от кончината на Атанас Кованджиев, едно от големите имена в катеренето и алпинизма в България. За него на фестивала припомни доц. Кънчо Долапчиев, преподавател в Националната спортна академия, участник в експедицията "Еверест 1984", все още активен състезател по ски-алпинизъм, макар и на 80 години. 

Атанас Кованджиев започва да се катери през 60-те години на миналия век. Ученик е на един от доайените – Георги Атанасов – Джиджи. През лятото на 1966 г. двамата посрещат в България прочутия френски алпинист Рене Демезон и негов клиент (Люсиен Каркасес). Четиримата правят първото изкачване на Южната стена на връх Портала в Рила – за два дни, и наричат тура „Българо-френска дружба". После българите гостуват на Демезон и правят първото българско изкачване на Мармолада в Доломитите. Сред премиерите на Кованджиев в България са известните турове „Огледалата“ на Централната стена на Враца, „Червената стена“ на Дяволските игли в Рила, тур „София“ на Горна Дяволска игла, „ВИФ“ на Купените. 

В известен период от време се занимава и с борба, но страстта към алпинизма надделява. 
През 1967 г. с Христо Проданов правят първия български траверс на Монблан от изток на запад, изкатерват Пти Дрю по ръба „Бонати“, а после и Гран Жорас по реброто „Уокър”. Три години по-късно правят „Кръста на Ушба“, най-трудния маршрут в Кавказ, минаващ през Южния и Северния връх на двувърхата Ушба (4550 и 4710 м). 
Атанас Кованджиев загива на 27 януари 1974 г., на 31-годишна възраст, при лавина под връх Орловец. 

Спомен за Михаил Кръстев
През 2024 г. пък си отиде Михаил Кръстев – телевизионен оператор и алпинист. За него в Банско разказа алпийският водач Георги Георгиев – Черния, с когото имат множество съвместни изкачвания. 
Освен редица трудни изкачвания в България, Кръстев има и неколкократни на седемхилядниците в Памир (Ленин, Корженевска, Комунизъм), участва в експедиции в Хималаите и Каракорум. По време на първата българска зимна експедиция по Южната стена на Анапурна – през 1985/1986 г., достига максималната височина, до която българите успяват да се изкачат – 7300 м. Тогава върхът не е достигнат, но начинанието е особено дръзко за онези времена. В Алпите Кръстев изкачва Гран Жорас по ("Мишел Кро"), а през 2008 г. - Северната стена на Пиц Бадиле, за 7 часа и 20 минути. 

През последните десетилетия работи като оператор на терен в няколко български телевизии. През 2001 г. снима българската експедиция до Броуд Пик. В последните години участва активно в разработването и екипирането на обектите за катерене Комините и Дивите скали на Витоша. 
На тазгодишното издание на Банско филм фест беше прожектиран последният филм на Михаил Кръстев, заснет една година преди кончината му. Той е за врачанския катерач Георги Костов – Гьоко Згориградски, загинал по-късно при падане на скалите край Враца. 
Михаил Кръстев почина на 25 юли тази година, на 67-годишна възраст, след тежко боледуване. 

70 години от първото изкачване на К2
През 2024 г. се навършиха 70 години от първото изкачване на К2, осъществено на 31 юли 1954 г. от италианците Лино Лачедели и Акиле Компаньони. Историята на предшестващите опити и успехите по-късно беше представена на фестивала от алпиниста Дойчин Боянов, чиято презентация завърши с поглед към бъдещето и възможните стойностни постижения по стените на втория по височина връх в света. Защото - както подчерта на сцената Боянов - важен е стилът, не просто да стигнеш върха по какъвто и да било начин.

40 години от "Еверест 1984"
Николай Петков и Кирил Досков пък представиха „40 години от Еверест 1984“, когато петима българи изкачват върха по Западния гребен, а четирима от тях правят първия в историята цялостен траверс на най-високия връх.
 
На фестивала беше един от участниците в експедицията, когото човек рядко може да срещне и чийто глас също е запазен в Златния фонд на БНР – Георги Имов. Именно той отправя по радиостанцията известните на всички ни последни думи към загиващия под върха Христо Проданов, първия българин, достигнал Еверест, и то по най-трудния път, без кислороден апарат. Георги Имов има особен принос в експедицията не само като дясна ръка на ръководителя Аврам Аврамов, но и като автор на лебедката, съоръжението, с помощта на което алпинистите успяват да изтеглят 3,5 тона багаж по отвесната стена до превала Лхо Ла. В момента на 88 години, Георги Имов беше дошъл на фестивала за представянето на книгата на Николай Петков „Западният гребен на Еверест“. 

Избрах да представя тази тема - "Памет", защото считам, че тя е важна. Защото нищо не започва от днес и всяко велико постижение, в която и да е сфера на живота, има своята предистория – онези неуспешни опити, довели по-късно до нечий успех. А само ако познаваме добре миналото, можем да избегнем вече направените грешки, да почерпим опит, да намерим вдъхновение, за да погледнем напред и да направим, на свой ред, следващите крачки. 

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл горе. Той беше излъчен по Българското национално радио на 8 декември 2024 г., в предаването "Рано в неделя".