Лични истории RSS

Денят е топъл и юнски, в парка цвърчат птички, деца и царевички. На пейката до мен сяда видимо мъж. Много добре знам защо сяда. Другите пейки са заети...

Условно Чистя вкъщи. Усло вно, разбира се, даже и “вкъщи”, понеже под наем. Живея условно – много са условията. Трия прах и хвърлям книги. Не намира...

И спомням си как яздехме коне, ти викаше: "Ще те настигна" и "Обичам те!", а аз извръщах се във смях през рамене и впусках се в галопа на мечтите ни. ...

Животът – от заплата до заплата, и бързаш да зачеркнеш дните – на толкова е равна скоростта, с която препуска времето с подострени копита. Опитваш се ...

„Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!” — „Балада за Георг Хених”, Виктор Пасков Ходех на репетиции с надежда. ...

Преди време разговарях с един писател за новата му книга и той изрече едно мое чувство, което не бях поставяла в думи, защото не ми се беше налагало д...

Когато разбереш, че сам стоиш на пътя към мечтите, вземи си шапката и бягай, без да спреш. По пътя към мечтите спирки няма и дъх не бива да остане, до...

И бърза часовникът, безпощадно е времето тик-так, тик-так, тик-так, тик-так... какъв глупак съм аз да искам междувременно да съм щастлива пак, тъй как...

За другите са думите, обичните, за другите са празниците, личните, за други - хонорарите, медалите, за други - диамантите, кристалите, за другите са з...

Съдбата оглупя и седна на миндера да почине. Донесох й кафе, направено от ръж. Изтри ръце си в сукмана и попита защо не я послушах ни веднъж. Оплетох...

Животът за мен винаги е бил това, което е - ей тука и ей сега. И може би една от хубавите страни на Новите години е, че дават усещането за зануляване,...

Психиатрично Буря от листа и клони, Времето се рони - като царевица от кочан. Бягай бързо, Питър Пан. Вятърът боклуци рови от контейнерите нови, тай...