На 1 август беше официално потвърдена смъртта на може би най-популярния планински водач от Непал – Нирмал Пурджа, и групата, която той водеше към осемхилядника Броуд Пик в Пакистан. Два дни по-рано, на 30 юли лавина помете 10 души, сред които и Нимс Дай (както наричаха непалския рекордьор), на около 6600 м н.в., при подсичане на опасен склон. На следващия ден бяха намерени две тела – на шерп и на жена от Оман, и останки от трето – на американка. По същото време през GPS устройството на Нимс беше получен сигнал за движение (на няколкостотин метра по-надолу), но в такива условия подобни сигнали често са подвеждащи и още тогава надеждите бяха почти нулеви, предвид размера на лавината и огромния стръмен склон, по който тя беше съборила групата. В нея имаше хора от Непал, Пакистан, Оман, Китай и САЩ. Следобеда на 31 юли разговарях с Айаз Шигри, генералния секретар на Алпийския клуб в Пакистан, който опроверга информацията в редица медии и  потвърди това, което написах по-горе. В такива моменти обикновено настава ужасна какафония, всеки иска да знае, да съобщава първи и т.н. Рискът от представяне на подвеждаща информация е огромен, както и натискът – няма ли, като журналист, който следи, да кажеш нещо. А е много важно да помним, че сме преди всичко хора и едва след това – всякакви други.

На 1 август пакистанско-непалски екип откри останалите тела, а информацията беше официално потвърдена от пакистанската федерация и фирмата на Нирмал Пурджа "Elite Exped". 

Все ми се струва, че имаше нещо съдбовно в решението на Нимс, който съчетаваше работата си на водач с поставянето на рекорди, да включи в последния момент още един осемхилядник в програмата си за това лято. Първоначалният му план беше да изкачи само Гашербрум II, но преди да замине за Пакистан, той реши да отиде и на Броуд Пик, за да се доближи още повече до желания хеттрик – тройна Хималайска корона (втория и третия път – без допълнителен кислород). За целта му оставаха само този осемхилядник и Чо Ою.

При големите постижения обаче е така – човек натиска и едва впоследствие разбира дали правилно е уцелил дозировката. Там играта е на границата, а никога не знаеш къде точно е тя и можеш ли да натиснеш още малко. 

Следих развоя на събитията с надежда, защото бях проследила и цялата алпийска кариера на Нирмал Пурджа. През 2019 г. направих първото интервю с него за българска медия. Тогава твърде малко хора бяха чували името му. Когато четири години по-късно се срещнахме на живо, той вече се беше превърнал в световна звезда.

През 2019 г. Нирмал Пурджа постави първия си рекорд, като изкачи 14-те най-високи върха на планетата за 6 месеца и 6 дни. Малко след това осъществих контакт с него, благодарение на Стефан Стефанов1, и разговаряхме по телефона. По-късно бях поканена от официалния вносител на “Scarpa” за България “XCoSports” на събитие в Италия, където да направим отново интервю (имах уговорено интервю и с Райнхолд Меснер там), но се разболях от ковид и не отидох. През юни 2023 г. получих нова покана, тогава той посети за първи път България и изнесе мотивационна лекция в столична зала. Зарадва се, когато разбра от своя ПР, че години по-рано сме правили интервю и съм писала за него от началото на възхода му.


2023 – Нимс в България, интервю на Таня Иванова
 


Разговаряхме през 2019 г., когато завършихте проекта си “Project possible” – по онова време хората в България все още не знаеха за Вас. Сега идвате като звезда, имате дори мениджър по комуникациите. Каква е причината за този успех?

Нимс: Много неща. Отне ми 39 години да стигна там, където съм сега. Не само заради “Project possible”, а и по-назад – кариерата ми в британските специални части, онова, което начуих там, и още по-рано – кариерата ми на гурка. Всичко, което научих по пътя. 39 години работих здраво, за да стигна тук.

След “Project possible” и първото зимно изкачване на К22 изглежда се отдадохте повече на бизнеса си, отколкото на лични постижения.

Нимс: Все още се катеря, изкачвам осемхилядници без допълнителен кислород. Аз съм единственият човек, изкачил Еверест и Лхотце без допълнителен кислород за един ден. Скачам с парашут от 6400 м, не мисля, че съм се отказал от личните постижения.

Съвсем скоро бяхте в Хималаите, където правихте такива скокове. Какво е това за Вас – нова бизнес ниша или лично предизвикателство?

Нимс: И двете. Всичко, което правя, първо е хоби, а ако много ми харесва, го превръщам в бизнес.

Имате ли за цел някакъв нов рекорд?

Нимс: Поставям рекорди отдавна. Дори без допълнителен кислород мисля, че вече имам 5 – 6 рекорда. Но това не е от толкова голямо значение. Бих искал, но само ако е някакъв новаторски рекорд, нещо, което се прави за първи път, а не да подобрявам чужди рекорди.

В момента Кристин Харила от Норвегия е напът да подобри рекорда Ви за най-бързо изкачване на осемхилядници. Какво мислите за този опит?

Нимс: Много е добре, че хората поемат щафетата, че продължават това, което аз започнах, но не е същото. Онова, което направих, беше нещо напълно ново – измислих идеяата и я осъществих. Когато Райнхолд Меснер и Петер Хабелер изкачват Еверест без допълнителен кислород, това е било нещо напълно различно за времето си, за първи път. И аз съм изкачвал Еверест, както и други осемхилядници, без допълнителен кислород, но не мога да се сравнявам с Меснер, съвсем различно е. И в двата случая светът не вярваше, че това е възможно. Беше новаторско. Хората много бъркат тези неща. Същото е, както когато Армстронг стъпва на Луната, това беше новаторско. Сега хората ходят на туризъм в Космоса. Но да, приветствам това, което Кристин Харила прави, защото тя следва моите стъпки, а ако не те следват, значи това, което си направил, не си е струвало. Хубаво е, че хората надскачат границите на своите възможности.

Има твърдения, че клиенти са качвани с хеликоптер директно в някои от височинните лагери и изкачването на върха за тях започва от там. Вярно ли е това?

Нимс: Ако това се прави, аз не бих го приел за изкачване. За мен изкачването важи от Базовия лагер догоре и обратно. Моите клиенти правят така3.

Имате някои ВИП клиенти, като например принцесата на Катар. Правите ли уговорки с другите екипи, за да може ВИП клиентите да се качват първи на върха или нещо подобно?

Нимс: Асма е най-силният човек, когото съм водил в планината. Много е бърза. Изкачи Денали за 4 дни, Манаслу – без допълнителен кислород, после стъпи и на Канчендзьонга. В моята фирма всеки клиент си има личен шерп, който се изкачва със скоростта на клиента. Няма значение дали си ВИП, или не. Който се е аклиматизирал, атакува върха първи. Освен това, някои клиенти имат по двама шерпи, което прави изкачването още по-бързо, затова и те са първи на върха. Но няма такъв график, такова правило – ВИП клиентите да имат право да се качат първи.

Тази година имаше близо 500 пермита за Еверест, 13 смъртни случая и четирима изчезнали. Видяхме видеоклипове с натрупани отпдъци след експедициите, замърсяването е много голямо. Разбирам, че това са свежи пари за непалската икономика, но не рискувате ли твърде много? Не само живота на хората, но и околната среда?

Нимс: Не мисля, защото колко души изкачват Монблан всеки сезон – над 6000. Виждате каква е разликата от 500 до 6000, при това Монблан е малък, а Еверест е огромен, така че има капацитета, просто това изисква много добро управление. Например този сезон екипът шерпи се опита да фиксира парапетите доста рано, за да имат хората достатъчно дълъг прозорец от време за опити за изкачване на върха. Отпадъците не са от вчера там, не са само от тази или от миналата година. Еверест се изкачва от 70 години. Единственият начин да намалим отпадъците е да повишим информираността и всеки да се включи в това. Ще отнеме време, но ще го почистим. Винаги има накъде да се правят подобрения, които да променят обстановката.

Освен замърсяването, условията в планините се влошават и заради затоплянето на климата – повече лавини, повече цепнатини. Какво е бъдещето на високите върхове?

Нимс: Ако не променим нещо сега, ако не поемем своята отговорност да спрем затоплянето на климата, ще трябва осемхилядниците да бъдат изкачвани със скално катерене.

Умеете да мотивирате хората, но какво правите с недостатъчно подготвените клиенти – така че да не губят мотивацията си, но и да не се излагат на прекомерен риск?

Нимс: Много е трудно да управляваш хора. Те прекарват в Базовия лагер по месец, някои имат изкачени един или два осемхилядника и искат да са лидери. Имайки опит от 35 експедиции на над 8000 м, не ти се иска да кажеш за нещо, че е невъзможно, винаги ги насърчавам, но е много, много трудно.

Всеки ли може да изкачи осемхилядник?

Нимс: Всеки, стига да няма медицински противопоказания. Въпреки че сме имали клиентка с множество усложнения и с астма, но успяхме да я качим на Еверест и да я свалим обратно долу. Преди човек да опита осемхилядник, е добре да е изкачил някой седемхилядник, за да провери височинната си поносимост, а също може да опита с някой по-лесен осемхилядник като за начало – Манаслу или Еверест.

Относно първото зимно изкачване на К2 – изглеждаше като преломен момент за непалците. Като че ли искахте да покажете, че не сте просто носачи и помагачи на чуждестранните клиенти, а истински алпинисти.

Нимс: Ние сме най-добрите в света. Това е безспорно. Мисля, че всичко това – от “14-те върха” до зимното изкачване на К2, доведе до подобна промяна. Дори Кристин Харила, всички се изкачват с шерпи и са водени от тях. Винаги съм искал да бъда честен, да казвам нещата такива, каквито са. По отношение на осемхилядниците непалските алпинисти са най-добрите и това го доказваме непрекъснато.

Това ли беше причината да организирате съвместното непалско изкачване на К2?

Нимс: Да, знаете, че дотогава никой непалец не беше правил зимно изкачване на който и да е осемхилядник. Не защото нямахме способностите, а защото не се нуждаехме от това, то нямаше смисъл. Но после осъзнахме колко важно беше това, така че отидохме и го направихме. Не можем да се катерим като Алекс Хонълд или като други катерачи и алпинисти, които изкачват в алпийски стил шестхилядници и седмхилядници. Има много по-добри алпинисти от Европа, от Америка и от къде ли не по света. Но на осмехилядниците няма по-добри от нас.


На сцената в България. Снимка: Издателство "Вакон"

43-годишният непалец, който до 2018 г. служеше в британските специални части, беше напълно непознат в алпийските среди до обявяването на проекта си "Project possible" през 2019 г., чиято цел беше да изкачи всичките 14 осемхилядника на планетата за 7 месеца. Въпреки че използваше помощта на шерпи и допълнителен кислород, организационно и чисто физически планът му изглеждаше напълно невъзможен, особено като се има предвид, че дотогавашният рекорд беше 7 години, 10 месеца и 6 дни4. Нимс и екипът му обаче успяха.

Веднага след Шиша Пангма, последния връх в колекцията, Нимс замина със свои колеги и група кувейтци за свещения връх Ама Даблам в Непал. Разговаряхме след завръщането му в Лондон.

 

2019 – първото интервю на Нимс за български журналист


По-рано тази година обявихте намерения да направите опит за зимно изкачване на К2 – нещо, което никой не е успявал да постигне до момента. Наистина ли ще отидете на К2 тази зима?

Нимс: Не, за съжаление, няма да направя опит. В момента работя върху моя книга, тя ще излезе следващия септември, ще направим и 90-минутен филм с основния ми екип, така че работя над това. През януари ще водя група клиенти на Аконкагуа. През март ще съм в Непал, за да отворя маршрут по Чо Ою от непалска страна, което ще бъде добре за непалското планинарско общество, тъй като сега всички експедиции минават от тибетска страна. След това ще водя група на Еверест и на Лхотце, на К2 и Броуд Пик.

Да поговорим за Вашия проект, в рамките на който изкачихте 14-те осемхилядника за 6 месеца и 6 дни. Когато Ви питаха: “Ако успеете...”, Вие отговаряхте: “Когато успея...”. Изглеждахте напълно убедени в успеха си през цялото време. Посочихте 3 фактора за това: мисловна нагласа, тренировки и физиология. Това ли доведе до успеха?

Нимс: Ако трябва да бъда честен, не съм бил изследван от учени, но по някакъв начин моето тяло може да свиква толкова лесно и бързо с височината, че мога да се възстановявам супер бързо. Затова и успях да изкача Еверест, Лхотце и Макалу за 48 часа. За “Project Possible” не съм тренирал изобщо, бях много зает с намирането на финансиране, понеже хората не вярваха в това. Когато отидох в Непал, имах едва 10% от нужните средства. Нямах пари, но вярвах, че ще се справя.

Коя беше най-трудната част от проекта, освен финансовата страна?

Нимс: Зависи, всичко това... На Дхаулагири катерихме при вятър 75 км/ч, без опънати парапети. Беше почти солово катерене. После на Канчендзьонга, тъкмо бяхме изкачили Дхаулагири, след 4 дни без сън, тръгнахме директно от Базовия лагер към върха, качихме го и на спускане, на 8450 метра, намерихме трима души, на които им беше свършил допълнителният кислород, дадохме им нашия (аз, Мингма и Гесман) и ги спасихме. Когато тялото ти не е аклиматизирано да се изкачва без допълнителен кислород и изведнъж останеш на тази височина без кислород – това е самоубийствено. Ние знаехме, че телата ни са способни да се справят. Но беше много тежко... Супер тежко!

По какъв начин миналото Ви на гурка помага в експедициите?

Нимс: Мисля, че да бъда гурка, от специалните части, ме научи да уважавам хората, да бъда дисциплиниран, освен това – при вземане на решения.

След всички заглавия в медиите за Вашия успех с осемхилядниците срещнахте огромни критики заради 100-метровото кувейтско знаме, което спуснахте с екипа си от свещения връх Ама Даблам миналия месец. Не знам кой беше по-разочарован – вие или алпийската общност, но бихте ли казали защо го направихте?

Нимс: Никой не е осквернил планината. Планината е свещена. Всичко на тази планета е свещено. Не съм поставил флага на някоя голяма хранителна верига там, а помогнах да бъде спуснат националният флаг на Кувейт, защото те празнуваха своя национален празник. Освен това, за проекта бяха наети 18 непалци. Платихме за разрешителното и всичко останало на непалското правителство да изкачим върха, така че това донесе средства за непалската икономика. Хората приземиха хеликоптер на Еверест през 2005 г.5 – какво ще кажете за това? Носят всякакви знамена по върховете. Вероятно занасянето на този флаг беше най-рискованата мисия в моя живот. Не сме навредили на ничие изкачване, никой не пострада, никой не загина. Изложихме флага за час и после го върнахме целия обратно в Катманду. Не виждам нищо лошо в това, честно казано. Да, текат тези дебати сега, но няма закони, които да казват, че това не бива да се прави. Това не е някакъв комерсиален флаг... С ръка на сърцето мога да кажа, че нямаше нищо грешно. Аз също имам фирма за комерсиални експедиции и правя нещата по-добре от всеки друг – ние управляваме риска, водим експедициите по начин, по който никой западен водач не би могъл. Обичам природата. Просто дадох шанс на хората от Непал да бъдат наети. Платено е за всичко, така че направихме всичко точно по правилата.

Легендарният алпинист Райнхолд Меснер е един от вашите поддръжници. Какво Ви каза той, когато се срещнахте?

Нимс: Когато бях на Нанга Парбат, той ме попита: “Защо правиш това?”. След като поговорихме 30 минути в Базовия лагер, той беше първият алпинист, който ме погледна в очите и ми каза: “Нимс, ти ще го направиш!”. Преди това никой не вярваше, че ще успея. Дори когато казвах в средите на алпинистите, че ще опитам да изкача 14-те върха за 7 месеца, те се шегуваха с мен. Не им бях познат, защото бях в британските специални части и бях, така да се каже, секретен. Когато се появих, не бяха чували името ми и ми обясняваха, че изкачването на осемхилядник е много трудно нещо. Казваха ми: “Имаш ли изобщо представа за какво говориш?!”. Но аз направих онова, в което вярвах, дадох 100% от себе си, бях напълно отдаден и с позитивна нагласа... Заедно с моя отбор направихме така, че това да се случи. Ние променихме представата за човешките възможности. Преди това никой дори не можеше да си го представи, никой не смееше да си представи, че физически е възможно. Доволен съм и че този проект подобри имиджа на непалските алпинисти, даде увереност, вдъхнови цяло едно поколение. Затова съм щастлив.

Какво мислите за изкачването на върхове без допълнителен кислород? Можете ли да си представите, че един ден някой ще успее да изкачи 14-те осемхилядника без допълнитен кислород за същия период – 6 месеца?

Нимс: Никога не бих казал “не”, защото няма невъзможни неща.

Но Вие решихте да използвате допълнителен кислород...

Нимс: Да, защото това е моят начин. За мен катеренето не е въпрос на его. Не се опитвам да се доказвам, че съм по-добър в това, или че съм по-силен в онова. През 2016 г., докато бях в специалните части, преди да отида на операция, по време на отпуска, изкачих Еверест. На 8450 м бях сам и дадох бутилката си с кислород на жена, която беше изоставена от екипа си и имаше нужда от помощ. После на Канчендзьонга дадох своя кислород, за да спася живот на същата височина на трима души. Не искам да доказвам нищо на никого. Имам си моя причина да изкачвам върхове. Съревновавам се единствено със себе си. Просто се опитвам да бъда по-добър от това, което съм бил вчера. Това е. 

Чух, че планирате да посетите България. 

Нимс: Да, планирам да дойда. Имам много добър приятел там – Стефан Стефанов, който ми е бил партньор в изкачването на К2. Така че се надявам да дойда и да направим нещо заедно, би било прекрасно. Не знам точно кога, защото графикът ми е пълен с всякакви събития, но хората от България са толкова мили с мен и наистина искам да видя всичко там. Надявам се да дойда някой ден. 


През 2024 г. Нирмал Пурджа постигна за втори път т.нар. Хималайска корона. Този път – без допълнителен кислород и достигайки най-високите точки на върховете, т.нар. истински върхове. На 21 юли 2026 г. изкачи за 57 път осемхилядник – Гашербрум II, водейки свои клиенти. Достигал е Еверест 7 пъти, К2 – 3 пъти, Лхотце – 4, и т.н. Целта му беше да стане първият човек в историята, трикратен носител на Хималайската корона, два пъти – без допълнителен кислород.

Освен с редицата рекорди, Нимс Дай остава в историята и с участието си в множество спасителни акции, както и с въздействащите си мотивационни лекции, вдъхновили хиляди хора по цял свят. Преди всичко обаче, той постигна нещо много важно не за себе си, а за непалците – показа им, на тях и на света, че могат да изкарват прехраната си не само като носачи и като обслужващ персонал, а като водачи и алпинисти, които водят въжето и определят правилата на играта. Това беше дълъг процес, започнал по-рано. Нимс просто направи непалците видими.


След интервюто с Нирмал Пурджа, 2023 г. Личен архив на Таня Иванова

---
1 През лятото на 2019 г. Стефан Стефанов стана първият българин, изкачил трите най-високи върха на планетата – Еврест, К2, Канчендзьонга.

2 През 2021 г. Нимс и още 9 непалци направиха първото в историята зимно изкачване на К2.

3 Сред клиентите му е била Силвия Аздреева – втората българка, изкачила Еверест (2022), първата на Лхотце (2022) и на К2 (2023), както и Мариета Георгиева – третата българка на Еверест (2024).

4 Впоследствие беше обявено, че като повечето хора, Пурджа не е бил на най-високата точка на два от тях – Манаслу и Дхаулагири, които той изкачи по-късно, през 2021 г. Това удължи рекорда му на 2 години. Предишният беше на корееца Ким Чанг-хо, който през 2013 г. завършва Хималайската корона за 7 години, 10 месеца и 6 дни.

5 На 14 май 2005 г. френският пилот изпитател Дидие Делсал каца с хеликоптер на Еверест.