Миналия месец (13 – 20 юни 2026 г.) двама български катерачи участваха в Международната катерачна среща (International Climbing Meeting) в Северен Уелс. Събитието е организирано от British Mountaineering Council (ВМС), еквивалент на Българската федерация по катерене и алпинизъм.
Покана получават всички членове на UIAA (международната федерация), а от българска страна я препращат до клубовете в страната. Тази година са избрани Евгения Илиева и Кирил Попбожиков (по-известен в катерачните среди като Киреца) от клуб "Тренелариум", София. В Уелс те се срещат с още десет двойни свръзки от различни държави.
Британската федерация осигурява нощувките и транспорта от гарата в Бангор до хижата и обектите. Участниците се грижат за изхранването си и си носят личната екипировка – седалка, каска, еспадрили, клемовадач, осигурителни ремъци, реверсивна пластина и прусеци. Цялата обща екипировка за трад катерене е от домакина водач. За седмицата на фестивала британците осигуряват над 20 доброволци, които катерят с участниците.
"Имаше професионалисти, катерачи с дългогодишен опит, един от тях беше катерачната легенда Pat Littlejohn, а в последните два дни дори се включи и Стив Маклюр. Първата вечер имаше презентация за ключови обекти в района и ни показаха няколко класически линии. В хижата беше пълно с гидовници за Северен Уелс и ни стана ясно, че в района има много катерене. Всеки един от дните ходехме на различен обект. Избирахме мястото с доброволеца и според прогнозата за времето. Вечер имаше презентации от участниците за възможностите за катерене в техните страни", разказва Жени пред ludarabota.com.
В хижата имало много добри условия за готвене и всеки сам си приготвял храната, а домакините осигурявали транспорт до супермаркет. Имало и официална вечеря, на която небезизвестната британска катерачка Hazel Findlay направила вдъхновяваща презентация за своя катерачен път. Присъствали официални лица, сред които и директорът на BMC.
Центърът, в който се провеждало събитието, служел за обучение на деца и възрастни по планинарство, катерене и други спортове на открито, а в близката река тренирали с каяци.
Жени и Киреца катерили всеки ден на различни обекти:
"Там е изцяло трад и дори няма рапелна площадка за захода до морето на Гогарт, а всеки сам си изгражда. На Гогарт има много специфики само за да стигнеш до избраната линия и човек трябва да има предвид доста фактори".
Освен правилен избор на място за рапелна площадка, се оказало, че катерачите трябва да следят приливите и отливите, тъй като началото на маршрута можело да се окаже под вода, а подходът към някои маршрути бил невъзможен по време на прилив.
В началото се намираш над 50–60-метров отвес, без да виждаш скалата под себе си, лесно можеш да се окажеш на маршрут с лоши места за осигуровки и по-висока от желаната категория, а ако приливът дойде, осигуряващият може да бъде заливан от вълни или да се окаже под вода. Ако човек реши да се катери в района, трябва да се свърже с местната общност, препоръчват Жени и Киреца.Хората са изключително отзивчиви и със сигурност ще помогнат с ориентирането в първите дни.
Българските катерачи са пробвали и катерене по шисти. Казват, че е като от друга планета, много често има малки или по-големи ръбчета, а джобове няма. Пасажите са трудни за разчитане, с много интересни движения.
На обекта в кариерата Slate има много спортни маршрути заради липсата на места за осигуровки. Там достъпът също е впечатляващ.
"Вървиш по натрошени, хлопащи плочи и камъни, преминаваш през миньорски тунели и въобще – истинско приключение! Препоръчвам да си купите гидовник (има отделен за Slate) и да започнете с нещо лесно, за да привикнете със скалата", казва Жени.
Двамата с Киреца са впечатлени от сърдечността на местните хора и желанието им да споделят с чужденците изобилието от обекти в района. Независимо от славата на Острова с лошите метеорологични условия, винаги има къде да се изкатериш – често близо до морето времето е хубаво, но дори и при дъжд, има обекти с надвеси.
Един от домакините им споделил, че преди 20 години се е катерил във Враца по покана на българската федерация.
"Това е нещо, което бих искала да възродим. По време на нашата презентация за катеренето в България осъзнахме, че има какво да покажем на катерачите по света. Въпросите и любопитството към катеренето у нас го потвърдиха", добавя Жени.
Още снимки можете да разгледате във Фейсбук профила на Киреца.
Покана получават всички членове на UIAA (международната федерация), а от българска страна я препращат до клубовете в страната. Тази година са избрани Евгения Илиева и Кирил Попбожиков (по-известен в катерачните среди като Киреца) от клуб "Тренелариум", София. В Уелс те се срещат с още десет двойни свръзки от различни държави.
Британската федерация осигурява нощувките и транспорта от гарата в Бангор до хижата и обектите. Участниците се грижат за изхранването си и си носят личната екипировка – седалка, каска, еспадрили, клемовадач, осигурителни ремъци, реверсивна пластина и прусеци. Цялата обща екипировка за трад катерене е от домакина водач. За седмицата на фестивала британците осигуряват над 20 доброволци, които катерят с участниците.
"Имаше професионалисти, катерачи с дългогодишен опит, един от тях беше катерачната легенда Pat Littlejohn, а в последните два дни дори се включи и Стив Маклюр. Първата вечер имаше презентация за ключови обекти в района и ни показаха няколко класически линии. В хижата беше пълно с гидовници за Северен Уелс и ни стана ясно, че в района има много катерене. Всеки един от дните ходехме на различен обект. Избирахме мястото с доброволеца и според прогнозата за времето. Вечер имаше презентации от участниците за възможностите за катерене в техните страни", разказва Жени пред ludarabota.com.
В хижата имало много добри условия за готвене и всеки сам си приготвял храната, а домакините осигурявали транспорт до супермаркет. Имало и официална вечеря, на която небезизвестната британска катерачка Hazel Findlay направила вдъхновяваща презентация за своя катерачен път. Присъствали официални лица, сред които и директорът на BMC.
Центърът, в който се провеждало събитието, служел за обучение на деца и възрастни по планинарство, катерене и други спортове на открито, а в близката река тренирали с каяци.
Жени и Киреца катерили всеки ден на различни обекти:
"Там е изцяло трад и дори няма рапелна площадка за захода до морето на Гогарт, а всеки сам си изгражда. На Гогарт има много специфики само за да стигнеш до избраната линия и човек трябва да има предвид доста фактори".
Освен правилен избор на място за рапелна площадка, се оказало, че катерачите трябва да следят приливите и отливите, тъй като началото на маршрута можело да се окаже под вода, а подходът към някои маршрути бил невъзможен по време на прилив.
В началото се намираш над 50–60-метров отвес, без да виждаш скалата под себе си, лесно можеш да се окажеш на маршрут с лоши места за осигуровки и по-висока от желаната категория, а ако приливът дойде, осигуряващият може да бъде заливан от вълни или да се окаже под вода. Ако човек реши да се катери в района, трябва да се свърже с местната общност, препоръчват Жени и Киреца.Хората са изключително отзивчиви и със сигурност ще помогнат с ориентирането в първите дни.
Българските катерачи са пробвали и катерене по шисти. Казват, че е като от друга планета, много често има малки или по-големи ръбчета, а джобове няма. Пасажите са трудни за разчитане, с много интересни движения.
На обекта в кариерата Slate има много спортни маршрути заради липсата на места за осигуровки. Там достъпът също е впечатляващ.
"Вървиш по натрошени, хлопащи плочи и камъни, преминаваш през миньорски тунели и въобще – истинско приключение! Препоръчвам да си купите гидовник (има отделен за Slate) и да започнете с нещо лесно, за да привикнете със скалата", казва Жени.
Двамата с Киреца са впечатлени от сърдечността на местните хора и желанието им да споделят с чужденците изобилието от обекти в района. Независимо от славата на Острова с лошите метеорологични условия, винаги има къде да се изкатериш – често близо до морето времето е хубаво, но дори и при дъжд, има обекти с надвеси.
Един от домакините им споделил, че преди 20 години се е катерил във Враца по покана на българската федерация.
"Това е нещо, което бих искала да възродим. По време на нашата презентация за катеренето в България осъзнахме, че има какво да покажем на катерачите по света. Въпросите и любопитството към катеренето у нас го потвърдиха", добавя Жени.
Още снимки можете да разгледате във Фейсбук профила на Киреца.
Оставете коментар