Съдбата оглупя и седна на миндера да почине.
Донесох й кафе, направено от ръж.
Изтри ръце си в сукмана и попита
защо не я послушах ни веднъж.

Оплетох ти чорапи, рекох, да ти топлят,
и чушки изсуших ти на гердан,
а туй, което вече се изтече,
не го мисли, отиде си натам...
Където нямаш работа ти вече.

20 ноември 2021 г.