Би трябвало да пиша нещо по работа, но изпитах известна потребност да отложа отложното. Наложи се да изляза по тъмна доба, когато очаквах да срещна само котките от съседния блок и, евентуално, някой-друг пияница, тръгнал да си търси адреса. Отворих входната врата и ме лъхна топъл въздух - мек и приятен, нашарен от аромата на цветя и всякакви зелени растения, от които не става салата. Уличните лампи работеха, по тротоарите нямаше коли, а хора, чуваше се музика от пиано и безгрижна глъчка от посетители на заведение, седнали край масите все едно е петък вечер и все едно аз бях твърде млада, за да не съм сред тях. Забавих крачка и вдишах този миг, изпълнен с безпредметно щастие. Мисля, че съм изглеждала като някаква луда и че няма по-красива музика от музиката на пианото. Само преди 2 години заведенията бяха залостени, а после не бяха, но се влизаше в тях по отблъскващо абсурден начин. Аз отказах да бъда част от онзи начин и така спрях да ходя по заведения. Сега изглежда, че животът отново беше станал нормален, от старата нормалност, нали. Все едно... И две, и три, даже 4-5 жени видях, облечени с рокли, червисали нормални устни. Сетих се, че е краят на май. Обожавам това време от годината - почти толкова, колкото останалото. В края на май животът във всичките си форми те кара да усещаш предстояща радост, настава сладостно безвремие, в което сякаш ти се случват само хубави работи и хората си нямат работа, а само се събират около масите, изнесени навън, и си говорят тет-а-тет, без социална дистанция, като истински, и се гледат в очите, а в ръцете си нямат телефони, а халби с бира или чаши с вино. За първи път забелязах този симптом на 24 май тази година. Беше слънчево и бях на работа, изслушах много записи на хора, които говореха за празника. Бяха спонтанни. Възторжени, но не като друг път, а искрено, без клишетата. Държаха ме за гърлото през целия ден. Говореха така, сякаш се бяха събудили от някакъв групов кошмар и си отдъхваха - весели, следвоенни, ренесансови, окрилени. Сякаш 24 май щеше да бъде всеки следващ ден от годината.
Аз вярвам, а и историята го показва, че мракът е ограничен във времето.
Че колкото повече прозорчета светват, толкова по-светло става.
Дори и в нощта...
А после, драги Джеймс Б., отново идва утрото. И винаги ще има утре.
Kакто са смятали динозаврите.

26 май 2023 г.