През 2019 г. в България гостува за първи път Ернесто Гаинза - едно от най-големите имена в света на парашутизма, носител на 3 рекорда “Гинес”. В началото на парашутния сезон венецуелецът обучи наши скайдайвъри на летището край Радомир, като курсът беше организиран от единствената сертифицирана по международните стандарти компания за парашутни скокове в България.

Гаинза е един от най-добрите учители по скайдайвинг, лети също с костюм-крило, практикува и най-смъртоносния спорт в света - бейсджъмпинг, при който се скача не от самолет, а от скала или друга земна цел, и се лети с висока скорост в костюм, наподобяващ летяща катерица.

Към момента на интервюто Ернесто Гаинза (трейлъра на биографичния му филм "Down to Earth" можете да видите тук) имаше близо 11000 скока. През 2014 г. поставя едновременно два рекорда, записани в "Гинес" – скок с най-малък парашут (само 3.2 кв.м) и най-бърз парашут в света (3,5 минути от 4200 метра). Носител е на още един рекорд – участва в най-голямата група хора, скачали от балон с горещ въздух.

Животът му на твърда земя обаче е не по-малко динамичен и интересен.

Роден е през 1979 г. На 24-годишна възраст заминава за Великобритания, за да учи там. Работи като чистач, грижи се за възрастни хора, за да се издържа, и година по-късно една случайна "грешка" - както се шегува той, по време на ваканцията променя съдбата му.

Интервю на Таня Иванова

"Докато бях във ваканция във Венецуела, един мой приятел ми каза, че трябва да опитам да скоча с парашут. Никога не се бях интересувал от това, но той настояваше и отидох... Когато парашутът се отвори, осъзнах, че точно това искам да правя. Учех във Великобритания, работех на три места, за да си плащам образованието и курсовете по парашутизъм, и не беше никак лесно, но ми се получи доста добре, мисля."

Смятате ли, че всичко в нашия живот идва с някаква цел, и ако е така - каква беше целта на Вашето образование? Завършили сте право...

Ернесто: Мисля, че да. Всичко идва с някаква цел в нашия живот. Това, че съм бил в университета и съм започнал такава кариера, мисля, че ми е отворило очите в други аспекти на моя живот. Никога не се знае - може някой ден да се занимавам с право. Но в момента скайдайвингът значи много за мен, засега се справям супер и се надявам, че съм достатъчно млад, за да остана във форма поне още 10-15 години. А после ще видим какво ще стане.

Живели сте в 5 държави, познавате хора като принца на Дубай, но избирате Балканите, сега живеете в Словения, защо? Защо не във Венецуела?

Ернесто: Да, бях в Дубай почти 5 години и там животът е наистина много хубав, но съм такъв човек, че постоянно имам нужда от промяна. След няколко години реших, че трябва да напусна страната. Обичам Балканите. Мисля, че тази част на Европа е красива - не само заради природата, но и заради хората.Те са невероятни, познавам и българи. Когато дойдох тук, хората не спряха да ме гощават, да ми повтарят, че съм малко слабичък и трябва да се храня. Чудесно е тук! А що се отнася до Венецуела, почти всички мои близки са там, но мисля, че никога няма да мога да живея отново в моята страна по простата причина, че съм бил "навън" прекалено много години. Чувствам се малко повече европеец, познавам културата, свикнал съм със социалните отношения тук. Цялото ми семейство е във Венецуела, обичам я, тя е красива, но, за съжаление, преминава през големи политически трудности, които не са в полза на човешките права.

Казвате, че Вашата работа, това, с което изкарвате прехраната си, е деликатно описвано от жените като нещо по-добро и от секса. В тази връзка, Вашата съпруга също ли скача с парашут?

Ернесто: Не, тя скочи веднъж, хареса й, но каза, че един луд в семейството е достатъчен. Така че само аз се занимавам с това, което нормалните хора наричат "луда работа". 

Вие сте каскадьор, не просто скайдайвър, но учител на инструктори по скайдайвинг, заминавате се с бейсджъмпинг и уингсютинг (летене с костюм-крило). Казвате: "Проблемът е, че колкото повече опит трупаш, толкова по-страхлив ставаш". Чувала съм, че, особено хората, които се занимават с бейджъмпинг - най-смъртоносният спорт, не живеят дълго. Как Вие живеете с подобна мисъл?

Ернесто: Да, наистина е така - колкото повече неща научаваш, толкова по-ясен ти е изходът. Занимавам се с бейсджъмпинг от 2006 г., което е доста дълга кариера за този спорт, и причината, поради която мисля, че в момента съм тук, е страхът, респектът към опасността, който ме кара да вземам правилните решения. Аз не скачам, за да се снимам и да впечатлявам хората. Правя го заради удоволствието. Нямам какво да доказвам на когото и да е, правя го за себе си.

През 2014 г. поставяте два от рекордите си - скок с най-малкия и най-бързия парашут в света. Правите това с неизпробвани парашути, Вие самият сте тест-пилот. Коя част от цялото това предизвикателство беше най-опасната?

Ернесто: Мисля, че всичко беше опасно, но ако трябва да бъда честен, имаше два критични момента - излизането от самолета и отварянето на парашута, и после, разбира се, приземяването, защото парашутът не беше тестван преди това, така че трябваше да направим много скокове, за да видим дали може да се приземява, каква скорост съм развил, каква е била хоризонталната скорост и т.н. Беше наистина опасен проект, но мисля, че взехме всички мерки, за да го направим колкото е възможно по-безопасно.

Как реагира Вашето тяло, как се чувствахте по време на полета? Предполагам, че натоварването, което тялото изпитва, е огромно.

Ернесто: Да, в част от времето имах проблем с парашута, който се въртеше неконтролируемо. Като при акробатичните пилоти. В някои моменти центробежните сили, влияещи върху тялото, достигаха 8G, което е наистина много. Трябваше да тренирам много за това, бях специално в тренировъчен център в Холандия, за да съм сигурен, че ще мога да издържа на такова натоварване и да се справя.

Сега над какво работите? 

Ернесто: Имам два проекта, единият - в небето над Непал, другият - на Балканите. Не мога да кажа много, защото не съм 100% сигурен дали ще ги осъществя тази година или догодина, но се опитвам да ги завърша, преди да се оттегля, за да съм сигурен, че всички мои мечти в тази област са сбъднати. А след това предполагам, че ще се посветя на нещо друго. 

Можете ли да кажете за себе си, че сте щастлив човек?

Ернесто: Да, мога да го кажа, защото следвам мечтите си. Правя това, което ме прави щастлив. Не това, което обществото очаква. Аз уважавам законите и правилата на обществото, но живея живота по моя си начин, без да вредя на другите. И мисля, че това е тайната на щастието - ако правиш това, което искаш, тогава ти си щастлив и правиш и другите хора щастливи.

 

Интервюто с Ернесто Гаинза можете да чуете в звуковия файл горе. То беше излъчено по Българското национално радио на 18 април 2019 г.: https://bnr.bg/horizont/post/101108033/ernesto-gainza



Снимки: Личен архив на Ернесто Гаинза